Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Швейцарската гвардия пази папата от 500 години

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Швейцарската гвардия пази папата от 500 години

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 2:31 am



    Макар и сега по-голямата част от задълженията на Папската швейцарска гвардия да са предимно церемониални, тя все още отговаря за сигурността на Апостолическия дворец, папския апартамент и четирите основни врати на Ватикана. Швейцарската гвардия е армията на Ватикана и основен защитник на Светия отец. Гвардията все още носи униформата, създадена от Микеланджело в началото на XVI век. С ренесансовите си шлемове и синьо-червено-жълти туники - цветовете на фамилията Медичи - Папската швейцарска гвардия е най-малката, но може би и най-живописната армия в света. Швейцарската гвардия е създадена през 1506 г. от папа Юлий II и имала за задача не само отбраната на папата и Рим, но на практика била основната въоръжена сила на папската държава. Швейцария по това време била изключително бедна и пренаселена страна и професията на наемния войник бързо станала един от основните поминъци на населението. Постепенно швейцарците наложили в Европа славата си на храбри и лоялни наемници. Папа Юлий II (Джулиано дела Ровере) ги предпочел за личната си гвардия по две основни причини. Първо, швейцарците по думите на папата не били толкова "изнежени души" като италианците и били много по-добри войници от тях. И второ, във времето на граждански войни и кардиналски заговори, епоха, в която на убийството на папата се гледало като на нещо напълно естествено, Светият отец можел да довери сигурността си единствено на гвардията от неизтънчени, немскоговорещи швейцарци, които стояли далече от политиката, интригите и заговорите в Рим. На стабилния и дисциплиниран корпус на Швейцарската гвардия папа Юлий II възлагал надежди за изтласкване на чуждите сили от Италия и за обединение на страната под властта му. И с твърда ръка и с помощта на гвардията Юлий II наистина донася мир и просперитет на изтерзания след управлението на Борджиите Рим. Преди смъртта си Юлий II казва за Швейцарската гвардия: "Те винаги ще останат верни на нас и на Римската църква". Скоро след смъртта му тези думи са потвърдени по-изключителен начин. Папа Климент VII влиза в конфликт с императора на Свещената римска империя Карл V, чиито войски, предимно испански наемници, на 6 май 1527 г. нападат Рим. Испанците успяват да влязат в града и пред папския дворец ги посреща Швейцарската гвардия с малкото оцелели италиански части. Швейцарците начело с Каспар Рьойст се сражават отчаяно и едва след смъртта на командира 42-ма души успяват да спасят папата в замъка "Сан Анджело". Останалите загиват в последната битка пред базиликата "Свети Петър". Градът е разграбен от испанците - не са пожалени нито църквите, нито дори папските гробници. В кланетата загиват 12 000 души, като 2000 са убити върху олтара на базиликата "Свети Петър". Като възпоминание за този ден и за мъжеството на Швейцарската гвардия клетвата на новите гвардейци се извършва всяка година на 6 май на площада пред църквата "Сан Дамаско". В изключително колоритна церемония новите гвардейци коленичат и с лява ръка върху флага на гвардията и вдигнати три пръста на дясната, символизиращи Светата Троица, се заклеват да служат и да бъдат верни на папата "до смърт". Сега Швейцарската гвардия се състои точно от 108 души - командира, петима офицери, двама барабанчици и 100 алебардисти - всички швейцарци. Традиционно само жители на немските кантони в Швейцария (и предимно Люцерн) били набирани за служба в гвардията, защото италиано- и френскоговорещите швейцарци нямат езикова бариера в Рим и така вярната служба и лоялността по-лесно биха могли да бъдат поставени на изпитание. Но през последните десетилетия има голям наплив от желаещи за служба в папската гвардия и тази традиция е нарушена. Всички кандидати за гвардейци трябва да са католици, да са отбили военната си служба в швейцарската армия, да са неженени, на възраст между 18 и 25 години и да са "красиви". Заплатата им е малко над $1000, а службата - две години, като максимумът, до който тя може да бъде продължена, е 25 години. Традиционното оръжие на гвардията е алебардата и ватиканската армия може би е единствената съвременна армия, която не е въоръжена с огнестрелно оръжие.
    През май 1998 г. репутацията на Швейцарската гвардия беше сериозно разклатена от скандалното убийство на новоназначения й командир. Часове преди официално да встъпи в длъжност, Алоис Естерман е убит заедно със съпругата си от ефрейтор Седрик Торне, който след това се самоубива. Мъглявата информация на Ватикана за убийството, първо в гвардията от 150 години, даде на италианската преса повод за изграждане на най-различни хипотези за мотивите му - от задкулисни борби за влияние във Ватикана, до ревност. А когато Маркус Волф, бившият шеф на източногерманската тайна полиция Щази, заяви пред полски вестник, че Естерман е бил агент на Щази, скандалът придоби и шпионски измерения. Официалната версия на Ватикана, която бе обявена след едногодишно разследване, е, че убийството е вследствие на пререкание по служебни въпроси и е плод на психическата неуравновесеност на Торне, причинена от редовното пушене на марихуана и тумор в мозъка.

    Освен папата и други владетели са имали лични гвардии от швейцарци. В резултат на традиционния съюз между Швейцария и Франция още от времето на "Вечния мир" от 1516 г. швейцарските наемници играят важна роля във военната история на Франция. Френските крале не само ги използвали като обикновени войници, но и набирали личните си гвардии от тях по същите причини като папите - с репутацията на храбри и верни войници, непознаващи езика, швейцарците трудно можели да бъдат въвлечени в многобройните и постоянни парижки дворцови интриги и заговори. Във войните на Франсоа I участвали 120 000 швейцарци и в битката при Павия личната му гвардия "Стоте швейцарци" загива до един, преди кралят да бъде пленен от испанците. Но най-известният епизод от историята на френската Швейцарска гвардия е защитата на двореца "Тюйлери" - резиденцията на крал Луи XVI - по време на Френската революция. На 10 август 1792 г. 850 швейцарци, верни на клетвата си да защитават краля до смърт, загиват в сраженията с десетките хиляди въстанали парижани. Героичната отбрана на Тюйлери е увековечена през 1821 г. с паметник пред една от вратите на Люцерн - известният десетметров Люцернски лъв, дело на датския скулптор Бертел Торвалдсен. Швейцарските гвардейци участват и във военните кампании на Наполеон и на следващите френски крале. През 1974 г. швейцарската конституция забранява рекрутирането на войници от чужди сили, но швейцарците продължават да служат като доброволци, докато закон от 1927 г. не го забранява напълно. Единственото направено изключение е за войниците от Папската швейцарска гвардия.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!

      В момента е: Вто Апр 24, 2018 2:10 pm