Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Либия: Войната за Либия вдига Балканите

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Либия: Войната за Либия вдига Балканите

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 2:49 am

    Войната за Либия вдига Балканите

    Аспирациите на Италия към Либия са демонстрирани още на Берлинския конгрес през 1878 г. Тогава именно започва договаряне на подялбата на северноафриканските владения на Османската империя. Франция си осигурява завземането на Тунис, осъществено през 1881 г. А на следващата година Лондон слага ръка и на Египет и Суецкия канал. За Италия остава днешна Либия. През 1902 г. Париж и Рим подписват секретно споразумение, което дава право за свободна интервенция на Италия в Триполитания и Киренайка, каквото е официалното название на турското владение, срещу същите права на Франция в Мароко.
    Реалните действия по завземането на Либия обаче започват едва през пролетта на 1911 г. Италианската преса започва масирана пропаганда за нашествие в Северна Африка. Най-забавното е, че в случая пропагандата е отчасти вярна. Либия е описвана като богата на минерални ресурси - което е самата истина, макар че гигантските залежи от петрол ще бъдат открити едва през 60-те години на миналия век. Също така се твърди, че населението й е враждебно настроено към Османската империя и приятелско към италианците. Което вече не е вярно. Както и това, че бъдещата акция ще бъде просто "военна разходка".
    Италианското правителство, ръководено от Джовани Джолити, използва лятото за дипломатически сондажи и военна подготовка. И в нощта на 26 срещу 27 септември 1911 г. Истанбул получава ултиматум от името на Централните сили, като главен преговарящ е Австро - Унгария. Иска се предаване на контрола над турските провинции в Северна Африка на Италия, а Високата порта формално ще запази суверенитета си. В същото време Рим започва прехвърляне на войски и на 29 септември войната е обявена официално. Въпреки дългата си подготовка италианската армия се оказва неспособна да води решителни действия в Либия. Италианският флот, основната ударна сила в кампанията, блокира пристанището на Триполи на 28 септември и започва обстрел на 3 октомври. Градът е превзет от 1500 моряци. Австрия прави ново предложение за посредничество, като се опитва да предотврати италиански действия на Балканите, но Рим отхвърля примирието. Турция декларира, че ще защитава цялата си територия. Първият италиански десант е извършен на 10 октомври от 20-хилядния експедиционен корпус на генерал Карло Франческо Канова. Той лесно овладява Тобрук, Дерна и Хомс, но среща съпротива в Бенгази. Истинско поражение претърпяват италианските войски край Триполи, където са обкръжени от по-мобилната арабска кавалерия начело с 21-годишния вожд на племето сенусити Идриз - бъдещия крал на свободна Либия, поддържана от турски редовни части. Един от турските батальони се командва от капитан Мустафа Кемал - бъдещия баща на модерна Турция Ататюрк. Това поражение принуждава Италия да увеличи контингента си в Северна Африка до 100 000. Срещу тях са 20 хиляди арабски опълченци и само 8000 редовни турски войници. Войната се превръща в обсада на отделни оазиси и бързи набези.
    Същевременно с декрет на 5 ноември 1911 г. Италия установява суверенитета си над Либия. Въпреки че до края на годината тя контролира само Триполи, благодарение на пълното си морско надмощие край близо 2000 км крайбрежна линия на османските владения в Северна Африка постепенно успява да изтласка бунтовниците във вътрешните пустинни райони на страната.
    Италия започва и операции в Егейско море. Тя успява да окупира 12 острова от Додеканезите, но това предизвиква и острите протести на другите от Великите сили, най-вече на Австро-Унгария, която иска да прекрати конфликта, преди той да е обхванал и Балканите. Италиански торпедни катери започват операции срещу Дарданелите през лятото на 1912 г.
    Всичко това окуражава Балканския съюз. На 25 септември 1912 г. Черна гора обявява война на Османската империя, а след нея и другите съюзници. Италианската дипломация решава да се възползва от благоприятната обстановка. Мирът е подписан в 16,45 часа на 18 октомври 1912 г. в Лозана. Договорът предвижда автономен статут за Либия под формалния суверенитет на султана.
    Тази единствена самостоятелно спечелена от Италия война й струва скъпо. При първоначален предвиден бюджет от 30 милиони лири за цялата кампания на практика за бойните действия отиват по 80 милиона месечно. Либия е ефективно завладяна от Италия чак след 1920 г., когато силите на генералите Пиетро Бадолио и Родолфо Грациани умиротворяват бедуинските племена. А партизанската война е прекратена едва след екзекуцията на бунтовническия лидер Омар Муктар на 15 септември 1931 г.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!

      В момента е: Нед Апр 22, 2018 7:12 am