Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 6:05 am

    В тази тема предлагам всеки да пуска нещо неповторимо и не чак толкова, нещо което да впечатлява със своята уникалности и интересес!





    Александрийският фар



    Александрийският фар е едно от Седемте чудеса на античния свят. Построен е около 290 г. пр.Хр. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. Днес там се издига крепостта Каит Бей.

    Архитектура
    Фарът е представлявал кула с височина 134 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човек. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м2. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 метра. Маякът бил и крепост-наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот дълго, преди да се приближи до града. Според легендите, светлината от фара, била използвана за опожарение на вражеските кораби. Малко вероятно е, поради сравнително слабо развитата технология и оптика по онова време.За да се поддържа огънят, било нужно голямо количество дърва. Превозвани били, по спирални стълби около фара, с помощта на коне и мулета. До преди появата на Фара, историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита

    Наследство
    От името на остров Фарос в латинския език, a оттам и в повечето европейски езици идва думата фар.

    Архитектурата на минаретата на много от ранните джамии следвали подобен три-етажен модел, доказвайки голямото влияние на Фара.


    Последната промяна е направена от на Чет Дек 13, 2007 6:26 am; мнението е било променяно общо 2 пъти


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:28 am

    Биг Бен



    Биг Бен е вероятно най – известният часовник в света. Намира се в Лондон, Великобритания Биг Бен се нарича огромната 14 – тонна камбана, разположена в часовниковата кула, която бие на всеки точен час всеки ден. Камбаната е монтирана през 1858 година и носи името на Сър Бенджамин Хол. Тя е втората поред, тъй като първата се разбива по време на монтажа.Медните стрелки показващи часа са с дължина 7,5 метра.

    Строителството на кулата на св. Стефан със знаменития часовник Биг Бен започнало през 1837 г., когато на престола седнала кралица Виктория. По това време целият парламент бил в реконструкция след пожара през 1834-та. За да се качи 13-тонната камбана на върха на 98-метровата кула, трябвало да се премине през 334 стъпала. Биг Бен - гласът на Лондон, показва точното време от 1859 г. насам. Конструктор на часовника бил сър Едмънд Гримторп. Камбана била поставена зад четирите огромни циферблата на часовника. Наричат я Биг Бен - име, според едно от преданията, дадено й от работниците, които са я превозили тържествено от мястото на нейното отливане с каруца, теглена от 16 бели коня. Кумир на работници и каруцари бил тогавашният прочут боксьор от тежка категория Бенджамин Каунт, на когото я кръстили.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:29 am

    В Австралия построиха най-високата жилищна сграда в света



    В Мелбърн завърши строителството на 300-метровата кула "Еврика", която вече е най-високата жилищна сграда в света. Строежът отне 4 години и 2 месеца.

    Сградата е с 92 етажа, а общото й тегло е 200 000 тона. За нея са използвани 110 000 тона бетон и 52 000 кв. м стъкло. Към всеки от апартаментите има балкон с прекрасна панорамна гледка и зимна градина. Кулата е снабдена с най-бързите асансьори в Южното полукълбо.

    Те се издигат от първия до последния етаж само за 40 секунди., т.е. скоростта им е 9 м/сек. Небостъргачът е в центъра на града. Освен апартаменти, в него има спортен комплекс, изложбени центрове, ресторанти, магазини, киносалони. Всички желаещи могат да се изкачат до площадка с панорамна гледка.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:30 am

    Лудостта на величията - "Нойешванщайн"

    "Нойешванщайн" несъмнено е най-прочутият замък в света, разказва Мариана Панова за сп. "Анна клуб"



    Гледката на замъка "Нойешванщайн" предизвиква истински шок у посетителя. Той до такава степен олицетворява детската представа за приказен замък, че човек губи връзката с реалността.

    Разположен в Бавария, сред вековни гори във величествените Алпи, замъкът е построен от баварския принц Лудвиг Втори, известен още като Лудия Лудвиг, между 1869 и 1886 година.

    Това е най-известният от всичките пет замъка, които той строи. Еклектичната смесица между средновековна архитектура, готика и романтично величие поразява въображението.

    Всъщност той никога не е бил довършен. Днес петнайсетте зали, които са отворени за посетители, са ярко свидетелство за невероятното въображение, творческия размах и романтичната натура на един от най-загадъчните немски владетели - Лудвиг Втори.

    Това несъмнено е най-прочутият замък в света. Още повече, че Дисниленд прави негово точно копие за тематичния си парк - известният замък на Спящата красавица. Затова и посетителят има чувството, че вече някога го е виждал.

    Лудвиг Втори го построява като място за свое уединено убежище, но всъщност прекарва в него само единайсет дни. Едва ли е очаквал, че един ден "Нойешванщайн" ще стане и най-посещаваният замък в света, привличащ като магнит всяка година повече от един милион туристи.

    Замъкът е посветен на творчеството на Рихард Вагнер,

    любимият маестро на Лудвиг. Първоначалната идея е била там да се поставят Вагнеровите опери. И досега отворените за посетители зали свидетелстват за грандиозния замисъл. Стенописите в трапезарията са посветени на "Танхойзер", спалнята - на "Тристан и Изолда", салонът - на "Лоенгрин", тронната зала - на "Парсифал".

    Проектира го кралският архитект Едуард Ридел, но майсторът на сценични декори Кристиан Йанк активно се включва в работата. 14 майстори резбари пет години се трудят само върху дърворезбите в спалнята. По ирония на съдбата обаче, самият Вагнер никога не успява да посети замъка.

    Лудвиг става принц на Бавария съвсем млад - едва 18-годишен

    Детството му не е особено щастливо, поделено между отчуждения баща, уроците и самотните разходки сред природата, към която той се привързва с цялото си сърце.

    Друга негова страст са оперите на Вагнер. 13-годишен получава копие на либретото на "Лоенгрин" - операта за краля лебед, която научава наизуст, както и либретото на друга Вагнерова опера - "Танхойзер". Те оставят незаличима следа в душата на чувствителния, романтичен младеж.

    През 1861 г. се запознава с цикъла "Пръстенът на Нибелунгите". Особено го впечатлява предговорът на маестрото, в който се описва плачевното състояние на германския театър.

    "За да бъде поставен "Пръстенът - пише Вагнер, - е необходим принц, който да финансира начинанието." Естествено, Лудвиг веднага решава, че той ще бъде този принц.

    През 1894 г., след смъртта на баща си, Лудвиг се възкачва на престола. Първата му работа е да заповяда да намерят Вагнер и да го доведат в Мюнхен - задача, която се оказва не толкова лека, тъй като 51-годишният композитор се укрива от многобройните си кредитори.

    Принцът урежда всичките му дългове и го настанява в уютна вила в италиански стил. Двамата стават неразделни. За маестрото Лудвиг олицетворява просветения владетел, меценат на изкуството. За романтичния младеж Вагнер е бог.

    Скоро обаче мюнхенското общество започва да се страхува от растящото влияние на композитора. Министрите се опасяват, че Вагнер би могъл да въздейства върху Лудвиг по политически въпроси, и го принуждават на напусне Бавария. Той се установява в Швейцария, в къща, чийто наем отново се плаща от принца.

    За Лудвиг първите години на трона са белязани от нещастия и трагедии. Избухва войната между Австрия и Прусия, най-силната германска провинция. Бавария също е въвлечена в конфликта на страната на Австрия.

    След победата на Прусия Лудвиг е принуден да подпише споразумение, според което поставя войските си под командването на пруския генерален щаб. Така Бавария губи част от независимостта си. След края на последвалата френско-пруска война Бисмарк иска от Лудвиг да се включи в обединената германска империя, в която Прусия е лидер.

    Суверенитетът на Бавария се превръща в илюзия, а самият Лудвиг - във фигурант в рамките на германската конституционна монархия.

    Короната се оказва прекалено тежка за вече 20-годишния младеж. След като разваля планираната и многократно отлаганата сватба със Софи, племенница на императрица Сиси, той заживява все по-усамотено в своя приказен свят, населен с митологични герои.

    Прекарва повечето от времето си сред природата и предпочита компанията на планинските селяни пред тази на своите министри. Продължава да спонсорира представления, които се поставят специално за него сред поръчани от него декори на екзотични места - Хималаите, Тибет, Китайската империя, дворът на Луи XIV.

    Продължава да строи и приказните си замъци, сред които и "Линдерхоф", копие на Малкия "Трианон" във Версай, смесица между ренесансов и бароков стил.

    Отдава се на увлеченията си обаче като истински германец - задоволява прищевките си, като плаща от собствения си джоб, а не от баварската хазна.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:30 am

    Берлинската стена

    Берлинската стена (немски:Berliner Mauer) е част от границата между Федерална република Германия и Германската демократична република от 13 август 1961 до 9 ноември 1989, отделяща Западен Берлин от източната част на града и територията на ГДР. Става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат Берлинската стена умират над 86 граждани на ГДР, бягащи на Запад.

    История
    След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на четири окупационни зони. Източната зона, завзета от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В трите западни зони контролът е осъществяван, съответно от, окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция. Отсътствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Фактически това е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветския съюз, САЩ и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

    Строителството и переоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хил. души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са - масовото бягство по тунел дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на два съседни апартамента.

    Стената става символ на пълния провал на комунистическия режим.

    На 23 август 1989 Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидера на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември Министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.

    Към днешна дата са се запазили само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац, недалече от Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе.

    Културен аспект на Берлинската стена
    Ако от "източната" страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници, както професионалисти, така и аматьори. През 1989 Берлинската стена се превръща в километрова "изложба" на графити, в това число и много от тях са с високохудожвствена стойност. След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от фрагментите от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията Майкрософт, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:31 am

    Великата китайска стена


    Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея , при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".

    История

    Началото
    Стената започва да се строи още през 7 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени (#виж Таблица на китайските династии и годините на тяхното управление) и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 династии и царства работят по укрепването и удължаването и, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км. Началото се поставя от владетелят на царство Чу - Чън през 7-ми в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства. Голяма част от стената (около 1000 км.) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.


    Символът
    През 3-ти в.пр.н.е. императорът-обединител на Китай Цин Шъхуан дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия, а тези извън определената линия да бъдат разрушени и така се създава "Стената от 10 000 ли". Великата стена се превръща в символ на обединението на Китай. На запазена стела, поставена до една от заставите, са разчетени думите на Цин Шъхуан:"Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане."


    Укрепването
    Следващата династия Хан удължава още повече стената, като тя достига почти 20 000 ли (10 000 км.). В някои участъци се допълват една или няколко стени. Целта отново е предпазване от нестихващите набези на номадите Сионну, които към това време са засили мощта си. Хан се опитват да разрешат проблемите с племето чрез междудържавен брак, но в крайна сметка, през управлението на император Хан Уди, се виждат принудени да прибягнат към укрепване на стената. Построени са още повече сигнални кули – средно на всеки 2-5 км, както и малки укрепления с дърва за кулите и обслужващи войници. Така се създава една пълноценна отбранителна система. В столицата и в други селища са построени допълнителни наблюдателници. След Хан настъпва време на няколко династии, които властват сравнително не дълго време и над различни части на страната. Някои от тях са представители на етнически малцинства от некитайски произход. Те строят защитни стени в различни направления.

    По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната достига далеч след пустинята, което кара Стената да изгуби функциите си на гранично отбранително съоръжение. Сун присъединява земите в южен Китай, което също премахва въпроса с укрепването на Стената.


    Стената като оръжие
    През 13 век монголците прекосяват цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династия Юан. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение. Все пак, за да предотвратят евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, са възстановени много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.

    През Мин, която наследява монголската династия Юан в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на националността Нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Цин Шъхуан. Великата стена достига до 8 м. височина и 6-7 м. дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 м., което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира Монголците и Нуджън, но за щастие те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение. През Мин стената е разделена на 9 зони "джън", начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намаля според необходимостта. При обичайна обстановка, командващият зоната има за задача опазване сигурността й, при война, той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингиз хан откриват тайна пътека, по която те минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду (днешен Пекин). Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на барута, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.


    Строителни материали и техники
    Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии.Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.



    Най голямото гробище в света
    Великата китайска стена се приема и за символ на тиранията, тъй като за нейното строителство са привикани на ангария стотици хиляди хора – майстори, затворници, войници и селяни, като много от тях умират по време на строежа. Освен това, когато Цин Шъхуан издава заповедта за изгаряне на всички книги, с изключение на аналите на неговата династия, по медицина и фармацевтика, се доуточнява, че който не изпълни заповедта до 30 дена след влизането и в сила, ще бъде изпратен да работи на стената с обръсната глава, желязна верига на врата и йероглифи, изписани на лицето му , за период от 4 години. Строителството на защитните стени и особено това на Великата стена на Цин Шъхуан неизменно поражда недоволството на народа, който упреква императорите в жестокост и тиранство, тъй като това изцежда големи финансови средства и човешки ресурси. Този колосален труд се извършва в епоха без машини с цената на непосилен труд. Чън Лин от династия Хан пише, че това е време, когато по-добре да родиш момиче, отколкото момче. У Лунхан от Сун пише, че Стената е толкова висока, защото е стъпала на човешки кости и толкова дълбока, защото е напоена с кръвта им. Затова понякога се казва, че Великата стена е "най-голямото гробище в света", тъй като там, според някои историци, са намерили смъртта си 10 млн. души. Това, от своя страна, подтиква народа да създаде множество истории и легенди, свързани с нея. Съсредоточаването на работна сила в строителството на стената отслабва земеделското производство. В същото време, наказателният закон е много строг и всичко това поражда силно недоволство у народа. Когато се изчерпва търпението му, народът въстава една година след смъртта на император Цин Шъхуан. Това въстание е първото и най-жестоко селско въстание в китайската история и довежда до свалянето на династия Цин. Поради това, в следващите поколения споменът за Цин Шъхуан е по-скоро като за жесток тиранин.



    Наследството
    Сега общата дължина на всички участъци е към 6000-6700 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м., а на височина 15 м., като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. м3 пръст и 60 млн. м3 други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м. и височина 5 м., то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 км са разрушени изцяло или са погребани под земята.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Ниагара (водопад)

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:32 am

    Ниагара (водопад)





    Ниагара е група масивни водопади на река Ниагара в източната част на Северна Америка, на границата между САЩ и Канада. Водопадът се състои от три части: Хорсшу (понякога наричан Канадски водопад), Американски водопад и по-малкия Брайдъл Вейл. Макар и не особено висок, водопадът Ниагара е много широк и е най-големият в Северна Америка.

    Ниагарският водопад е известен със своята красота, като в същото време е ценен източник на хидроелектрическа енергия и предизвикателен проект за опазване на околната среда. Популярна туристическа дестинация от повече от столетие, водопадът се намира между градовете близнаци Ниагара Фолс (САЩ) и Ниагара Фолс (Канада).

    Образуване на водопада
    Историческите корени на Ниагарския водопад са в Уискънсинското заледяване, което завършва преди около 10 000 години. Както Северноамериканските Велики езера, така и река Ниагара, са резултат от тази последна континентална ледена кора, огромен ледник, пълзящ през региона от Източна Канада. Ледникът преминава през местността като огромен булдозер, смилайки скали и почва, премествайки ги и удълбочавайки някои речни легла, за да образува езера. Той затлачва други с наноси, принуждавайки тези реки да си проправят нови легла. Смята се, че приблизително на мястото на днешния канал Уеланд съществува древна долина, погребана под ледниковите наноси.

    След като ледът се разтапя, оттокът на горните Велики езера се превръща в днешната река Ниагара, която няма възможност да следва старата си, вече запълнена, долина, така че намира най-ниския изход в трансформираната топография. С веремето реката прорязва пролом през Ниагарската стена, обърната на север урва, образувана от ерозията на спускащата се на юг формация Локпорт между езерата Ери и Онтарио. Процесът на ерозия оголва океански скали, много по-стари от геологически новите ледникови наноси. Три основни формации са видими в пролома, изрязан от река Ниагара.


    Водопадът Horseshoe (подкова) в Канада, една от трите части на водопада НиагараКогато новоустановилата се река среща устойчивия на ерозия локпортски доломит, твърдият пласт ерозира много по-бавно от разположените под него по-меки скали. Въздушната снимка ясно показва твърдата горна скала, формацията Локпорт (среден силур), под бързеите над водопада и приблизително на горната третина от стената на пролома. Тя е съставено от много плътен, твърд и много здрав варовик и доломит.

    Под този пласт, на около две трети от откоса, е по-слабата, мека и ронлива формация Рочестър (долен силур). Състои се главно от шисти, макар че има и тънки варовикови слоеве и съдържа големи количества вкаменелости. Тъй като този слой ерозира много по-лесно, реката е подкопала горната скала и е образувала водопада.

    Потопена под реката в по-ниската долина, скрита от погледа, е формацията Куинстън (горен ордовик), която е съставена от шисти и фин пясъчник. И трите формации са образувани в древното море и различията им произтичат от променящите се условия в морето.

    Първоначалният Ниагарски водопад се е намирал близо до днешния Люистън, но ерозията на кората е довела до изместването на водопада няколко километра на юг. Точно над днешното място на водопада остров Гоут разделя течението на реката и отделя водопада Хорсшу на запад от Американския водопад и Бридъл Вейл на изток. Въпреки че през последното столетие ерозията и рецесията са забавени с инженерни мероприятия, в крайна сметка водопадът ще се измести достатъчно, за да пресуши по-голямата част от езерото Ери, чието дъно е по-високо от дъното на водопада. Инженерите се опитват да намалят скоростта на ерозията и да забавят това събитие, доколкото е възможно.

    Водопадът пада от около 52 м, макар че Американският водопад има чист пад от 21 м преди да стигне до купища скали, паднали при огромно срутване през 1954. По-големият Канадски водопад е широк около 790 м, а Американският е широк около 320 м. Максималното количество вода преминаващо през водопада през върховия сезон е 5 700 м³/сек. За сравнение количеството вода при известния водопад Виктория на река Замбези е едва 1 100 м³/сек. През летните месеци, когато е максималното отклоняване на вода за производство на електричество, през водопада преминават около 2 800 м³/сек, 90% от която през водопада Хорсшу. Този обем намалява наполовина през нощта, когато е най-голямото отклонение към водноелектрическите централи.



    Исторически сведения:
    Твърди се, че името Ниагара идва от ирокезка дума, означаваща „гръмотевични води“. Първоначалните жители на областта са онгиара, ирокезко племе, наречено неутралните от френските заселници, които ги смятали за полезни в уреждането на спорове с други племена.


    Движението Ниагара, организация за граждански права, се събира тук за пръв път през 1905.Съществува известно противоречие за това, кои европейци са оставили първите писмени свидетелства за водопада. Местността е посетена от Самюел дьо Шамплен още през 1604. Членове на неговата група му докладвали за забележителния водопад, който той описва в дневниците си, но може би никога не го вижда с очите си. Някои приписват най-старото описание от първа ръка на финско-шведския естественик Пер Калм, записано по време на експедиция в района в началото на 18 век. Повечето историци са съгласни, че отец Луи Енепен наблюдава и описва водопада много по-рано, през 1677, след като пътува в района с изследователя Рене Робер Кавелие дьо ла Сал. Енепен е и първият, описал водопада Сейнт Антъни в Минесота. Неговото, опровергано по-късно, твърдение, че е пътувал по река Мисисипи до Мексиканския залив, предизвиква известни съмнения, относно валидността на описанията и рисунките му на водопада Ниагара.

    През 19 век туризмът става популярен и към средата на века се превръща в основния поминък на областта. Нуждата от преминаване през река Ниагара довежда до построяването на пешеходен мост през 1848, а след това на висящия мост Ниагара на Чарлз Илът. През 1855 той е заменен от висящия мост Ниагара Фолс на Джон Огъстъс Рьоблинг. През 1886 Лефърт Бък заменя моста на Рьоблинг със стоманена конструкция, която и днес се използва за преминаване на влакове през река Ниагара. Първият стоманен дъгов мост при водопада е завършен през 1897. Известен днес като Уирлпул Рапидс, той пренася автомобили, влакове и пешеходци между Канада и САЩ точно под водопада. През 1941 Комисията по мостовете на водопада Ниагара завършва третото пресичане в близост до водопада с моста Рейнбоу, използван за пешеходен и пътен трафик.

    Туризмът се разраства, особено след Първата световна война, когато автомобилите значително улесняват достъпа до водопада. Историята на Ниагара през 20 век е свързана преди всичко с усилия да се използва енергията му за производство на електричество и с опити за контрол на бързото развитие на американския и канадския бряг, заплашващо да унищожи природната красота на местността.

    Водопадът в популярната култура:
    През октомври 1829 Сам Пач, който сам се начича Скачача-янки, скача във водопада Хорсшу и става първия известен човек, оживял след такъв скок. Това поставя началото на дълга традиция на подобни безрасъдни опити. През 1901 63-годишната Ани Тейлър става първият човек, спуснал се по водопада в буре. Тя оцелява, практически без наранявания. От историческия скок на Тейлър 14 други хора се удавят или са тежко ранени. Оцелелите след такива номера са изправени пред съдебни обвинения и тежки глоби, тъй като опитите за спускане по водопада са незаконни. Илюзионистът Дейвид Копърфилд наскоро добавя името си в този списък, като успешно се спуска (или, може би, създава впечатление, че се спуска) по водопада през 1990.

    Други смелчаци си поставят за цел пресичането на водопада. Като се започне с успешното пресичане на Жан Франсоа „Блонден“ Гравле през 1859, въжеиграчите събират огромни тълпи зрители на подвизите си. Англичанинът Матю Уеб, първият човек, преплувал Ла Манша, се удавя през 1883 след неуспешен опит да преплува през водовътежите и бързеите под водопада.

    Посещение на водопада Ниагара в края на 19 век е описано от Алеко Константинов в пътеписа му До Чикаго и назад [1].

    Посещенията на водопада Ниагара, още преди това превърнал се в голяма туристическа атракция и любимо място за младоженци, нарастват рязко през 1953 след излизането на Ниагара, филм с Мерилин Монро в главната роля. По-късно водопадът е място на действие на филма Супермен II (1980). При настоящия приток на чуждестранни туристи посещенията на водопада надхвърля 14 милиона души през 2003.


    Източник: Уикипедия


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:34 am

    Айфелова кула


    Айфеловата кула е един от най-известните символи на френската столица Париж. Кръстена по името на своя създател Густав Айфел, тя е едно от най-посещаваните места, с 5,5 милиона туристи на година.
    История
    През 1884 г. на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел, Емил Нугие и Морис Коешлин, им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За реализирането на проекта те привличат на своя страна Стефан Совестър.

    На 15 февруари 1887 обаче група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби, с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а от там се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин. Но споровете заглъхват още със завършването на зданието и с признаването на наистина всеобщия й успех.

    Построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното изложение през 1889, с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Осветена е на 31 март и отворена на 6 май. Нейният архитект е Густав Айфел, автор и на други известни постройки, като Статуята на Свободата, Виадуктът в Гараби (Кантал), Гарата Нюгати в Будапеща (Унгария)

    Кулата е висока 317 метра. Според околната температура, височината й може да се промени с до 8 см заради разширението на метала. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията й съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, тежи над 10 000 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обяваване на Първата Френска Република. В построяването й участват 50 инженери и 132 работника. Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват подпорите, така че кулата да устоява на ветровете.

    Четиридесет години кулата е била най-високата сграда в света.

    Едно от най-големите клишета в Холивудските филми е, че гледката от прозорец в Париж винаги включва Айфеловата кула.

    От създаването й насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател, боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отаначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде препокрита кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003.


    За какво се използва

    Айфеловата кула, видяна от кулата МонпарнасВ началото са предвиждали кулата да се извисява 20 години, след което да бъде разрушена. В крайна сметка тя се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. И така, инсталирани са множество уреди, от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди.

    Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 (преди завършването й). По-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува «жалкия електрически стълб», Гийом Аполинер я сравнява с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли : « Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта ».

    Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията й на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.

    По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tōkyō tawā на японски) в Токио (333 метра). В Лас Вегас се намира една Айфелова кула, намалена наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.

    За повече „обективност“ можем да добавим, че Айфеловата кула е мощна притегателна сила. Така, там постоянно има внушителен брой туристи, както и кореняци парижани, в подножието й или в околните паркове, доста обширни и приятни през всеки сезон.


    Няколко дати

    На 12 януари 1908 от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние.

    През 1910 г. отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива космичните лъчи.

    През 1925 г. мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап.

    Айфеловата кула загубва прозвището си на „най-висока конструкция на света“, след издигането на Chrysler Building през 1929 в Ню Йорк.

    Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940, кабелите на асансьора били разсечени от французите и така Хитлер бил принуден да се катери по 1792 стъпала на стълбището до върха.

    На 3 януари 1956, пожар опустошава върха на кулата.

    През 1959 към върха на кулата е прибавена сегашната радиоантена.


    През осемдесетте години на миналия век стар ресторант и поддържащото го желязно скеле са демонтирани от кулата; след продажбата му той е възстановен в Ню Орлийнс, Луизиана; наричан в началото Ресторантът на Айфеловата кула, сега е известен като Червената стая.

    През 2000 по цялата повърхност на кулата е разположен механизъм с лампи, които светят по няколко минути на всеки кръгъл час през нощта. Поставена отново на 21 юни 2003 за период от десет години, системата съдържа 20 000 премигващи лампи.

    Айфеловата кула посреща своя 200 000 000 посетител на 28 ноември 2002.

    На 22 юли 2003, около 19:20 часа, се разгаря лек пожар на върха на кулата, пострадали няма.

    За една седмица от януари 2004 Айфеловата кула е накичена в червено по повод празненствата, свързани с годината на Китай и китайската Нова Година.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:34 am

    Статуя на свободата



    Форма
    Монументът е висок 46,5 m и е поставен върху платформа (55,5 m) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.

    На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под нозете ѝ са разкъсаните вериги на робството.

    Изготвена е по проект на Фредерик Огюст Бартолди, като големината ѝ е близка до тази на Родоския колос. За модел е използвана майката на архитекта.

    Идеята е статуята да посреща посетителите на Америка, имигрантите и завръщащите се емигранти.


    История
    Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществавателни кампании. Окончателното завършване е на 28 октомври 1886.

    С времето Статуята на свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Miss Liberty или Lady Liberty

    Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които: близо до Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в района на Токийския залив, в Сиатъл.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:35 am

    Бурдж ал Араб” е арабската перла

    Най-високият хотел в света се издига на 321 метра





    Най-известният хотел не само в Дубай, но и в света е 7-звездният "Бурдж ал Араб". Той е един от символите на Обединените арабски емирства, а негов собственик е шейхът на Дубай Мухамад бин Рашид ал Мактум. Арабската перла със своите 321 метра е най-високият хотел в света. Сградата има две крила, които са с V-образна форма и са свързани с огромна "мачта". Пространството между тях е затворено в преддверие от извиващото се "платно" с тефлоново покритие от фибростъкло. Централното преддверие е високо 183 метра, а златото преобладава в украсата на интериора на целия хотел. "Бурдж ал Араб" има 28 етажа, като всеки от тях е два пъти по-висок от нормалното. На върха на сградата има специална площадка за кацане на хеликоптери. Хотелът разполага с 5 ресторанта, като рибният "Ал Махара" се намира под водата и може да бъде посетен след 3-минутно пътешествие с подводница или просто със специален подводен асансьор. Този ресторант е нещо наистина уникално и представлява невероятна атракция, цените също са "на ниво" и там вечерят само богаташи от цял свят.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:36 am

    Орденсбург Мариенбург
    Най-големият тухлен замък в света




    Орденсбург Мариенбург е замък, построен от Тевтонския орден в Мариенбург (Малборк, Полша). Той класически пример за средновековно укрепление; той е и най-големият тухлен замък в света и един от най-впечатляващите такива в Европа. Замъкът и музеят към него са в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:37 am

    Колизей




    Колизеумът (на латински Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит.

    Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.

    Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.

    История
    Наричан Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или също Амфитеатър на Цезарите (Amphitheatrum Caesareum), Колизеумът е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, почти на мястото на предишната резиденция на Нерон.

    Градът се нуждаел от амфитеатър, тъй като единственият такъв с частична каменна основа е построен от Статилий Таурус пре 29 пр.н.е. и е прекалено малък за разрастналия се град. Император Калигула (12-41 г.) започва работата по нов амфитеатър, но Клавдий (10-54 г.) я спрял, когато станал император. Нерон също отказал да “използва” старото съоръжение на Статилий и предпочел да има свой собствен амфитеатър на Марсово поле.

    Смъртта на Нерон през 68 г. слага край на Юлиево-Клавдиевата династия и династията на Флавиите идва на власт. Император Веспасиан е признат от Сената за император през 69 г. Взел властта със сила, той иска да направи политически жест на помирение с римските граждани. Затова им връща по-голямата част от земите, които Нерон е завзел в центъра на града, и започва строежа на Колизеума на мястото, където преди се намирало изкуственото езеро, част от резиденцията на Нерон.

    Строежът на амфитеатъра отнема десет години. Веспасиан започва работата през 72 г., а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават хиляда дни. В повечето случаи се приема, че сградата е изцяло завършена от Домициан, братът на Тит. При откриването на Колизеума през 80 г. от н.е., по време на игрите продължили 100 дена били избити повече от 5 000 животни: слонове, тигри, лъвове, лосове, хиени, хипопотами и жирафи. В амфитеатърът, по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae, чрез наводняване на арената), и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа, да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.

    Гладиаторите bestiarii, които се биели срещу зверове, са включени в Ludus Matutinus, наречени така заради сутрешното провеждане. После следват Ludus Gallicus, Ludus Dacicus и Ludus Magnus.

    Колизеумът продължава да се използва четири и половина века. Има доказателства за много промени, допълнения и поправки. Веднъж, през 217 г. горните етажи се подпалват от мълния и за период от пет години игрите са провеждани в цирка. Многото земетресения през 442 г., 470 г. и 847 г. също оказват голямо влияние върху стабилността на сградата. Последната гладиаторска битка, според наличните сведения, е проведена през 404 г., а последни ловни сцени - през 523 г. Постепенно вкусът на публиката се променя, но основната причина за замирането на игрите е военната и финансова криза в западните части на империята, както и многото нашествия на варварски племена в Италия. Никой вече не може да понася огромните разходи, нужни за огранизиране на представленията, поради което Колезеумът престанава да функционира.

    В долината на Колизеума са намерени 89 гроба от времето на Диоклециан до това на Теодорих (4-6 век), главно в североизточния край. 63 гроба са намерени в и около амфитеатъра, въпреки че само 56 са нанесени на карта. Тези 56 гроба се намират в групи на три места. 15 от източната страна и 18 от северната са извън площада от травертин около амфитеатъра, който все още се поддържа. Третата група e от 23 гробници от 6 век – те са намерени отвътре в северния портик. Заключението е, че през 5 век цялата област е изоставена, но Колизеумът все още е използван. По-късно, когато бил затворен, го използвали за гробище. Предполага се, че от време на време са провеждани venationes до края на 7 век, но през 8-9 век амфитеатърът е напълно изоставен. През Средните векове е превърнат в крепост, а през 15 и 16 век от него са взети материали за изграждането на дворците Фарнезе, Барберини, Венециански и др. Папа Климент IX отваря в него фабрика за селитра и едва папа Бенедикт XIV (1740–1758 г.) успява да спаси, каквото оставало от този колосален паметник на Древността, като го посвещава на Страстта Христова за спомен на кръвта на християнските мъченици, загинали в неговата ограда (тук мъченици християни били излагани на диви зверове). През 18 век започва реставрацията на Колизеума, която продължава и днес.


    Устройство
    Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизея. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част, е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената.

    След първите две години от пускането на Колизеума, по-младият син на Веспасиан, бъдещият император Домициан, заповядва изграждането на подземия (hypogeum). Това е двуетажна подземна мрежа от тунели и клетки под арената, където са държани гладиаторите и животните преди началото на зрелищата. Множество тайни врати и входове предоставят лесен достъп до арената на животните и части от декорите, скрити в подземията. Голяма платформа, наречена hegmata, предоставя достъп на слонове и други огромни животни до арената. Под арената са помещенията, нужни за представленията. Когато в амфитеатъра имало диви зверове, около подиума се спускала предпазна ограда. Оградата имала дървени остриета на върха, за да не позволява на зверовете да се покатерят по нея. Местата за сядане (cavea) имат наклон от 37 градуса, с височината от 48,5 m, като дори най-горните редове имат добър изглед към арената.

    Днес нивото на арената вече не съществува, но стените на подземията и коридорите са видими в руините на сградата. Цялата конструкция заема площ от 160 000 m2.


    Дренажна система




    План на дренажната система
    Напречен разрез на подземното разположение на дренажаСамото място на Колизея има своите предимства и недостатъци. Един от най-големите проблеми е дренажната система. Под дебелия слой пясък и наноси в долината на Колизеума, има масивен слой от глина. В Колизеума дъждовната вода е събирана от местата за сядане (cavea) чрез концентрични тръби и изливана през вертикални тръби в наземния етаж. Извън сградата, включително и площадът отстрани, водата е отвеждана от тухлен тръбопровод, който обикаля Колизеума на два метра дълбочина точно под основата. На правилни интервали по протежение на тръбопровода има кладенци, стигащи на 8 m дълбочина до друг, много по-голям тръбопровод, който също обикаля амфитеатъра. Този голям дренаж вероятно е бил свързан с голямата градска отводнителна мрежа, минаваща под Circus Maximus и вливаща се в Тибър.

    Водата от вътрешната част на местата за сядане (cavea) и арената е събирана от вътрешен елиптичен дренаж околовръст на арената, който се влива в четири основни тръбопровода ,разположени на четирите входа по двете оси. Но оттам водата не отивала в големия 8 m дълбок дренаж, а се отлива чрез южния тръбопровод. По тази причина не е ясно дали всичките четири дренажа са свързани към този външен. Доколкото е известно, тези отводнителни канали са построени заедно с основите, излети от бетон в дървен кофраж. Основата на тези тръби е изградена от тухли и внимателно наклонена за правилно оттичане.

    Големият размер на тръбите кара някои да мислят, че са били планирани още от началото като носещи голямо количество вода, необходимо да запълни арената за провеждане на naumachia, и че по-късно този проект е изоставен по времето на Домициан. Това обяснява и защо древните автори пишат за naumachiae в Колизеума. Ако сметнем, че амфитеатърът е построен от Тит и завършен от брат му Домициан, тогава би могло в него да се организират малки naumachiae по времето на Тит. Но по-късно, когато била построена подземната част на арената, това вече става невъзможно.

    Има много съмнения относно функцията на много от тръбопроводите в амфитеатъра. Скорошни изследвания са намерили доказателство за наличие на фонтани в Колизеума. Някои предполагат, че тръбите и каналите вкарвали водата навътре, а не я изкарвали навън, с цел освежаване и разхлаждане на зрителите. Теорията за функцията на всички отводнителни канали не е напълно изяснена, а е единствено плод на множество предположения.


    Конструкция


    Напречен разрез на сградата

    Строеж и етапи на строежа


    Етапи в строежа на Колизеума


    Малки разлики в някои детайли на конструкцията са убедили археолозите, че строежът на всеки квадрант от Колизеума е бил поверен на четири различни строители, които работят един до друг, поделяйки си четирите главни входа. Името на архитекта, подобно на имената на другите архитекти от Античността, не е запазено. Парите нужни за финансирането на сградата идват вероятно главно от грабежа по време на Юдейската война и опустошаването на Храма в Йерусалим. Това е и широко разпространената теория в миналото, но сега тя е смесена със скорошно изследване на един запазен мраморен надпис. На камък, под надписа, има следи от дупките, използвани, за да се закрепват металните букви на друг надпис, който е бил изтрит по-късно. Заключението е, че първият надпис пише: „Imp.T.Caes.Vespasianus Aug. Amphitheatrum Novum Ex Manubis Fieri Iussit“ („Император Цезар Веспасиан Август заповяда този нов амфитеатър да бъде издигнат с плячката от войната“).

    Учените спорят относно вида работна сила, с която е изграден Колизеумът. Всъщност робският труд е широко разпространен тогава, но идеята само роби да са строили амфитеатъра е отхвърлена, тъй като качеството на конструкцията е доказателство, че е била изградена от обучени работници.


    Етапи в строежа на КолизеумаВеднъж завършена, основата е покрита с травертинов под, средно 90 cm дебел. Върху този каменен под са маркирани отправните точки на главните пиластри и основните блокове на пиластрите са закотвени в пода чрез оси и разтопен метал. Този скелет от пиластри е издигнат до втория етаж и пиластрите са свързвани на върха чрез големи арки, направени от дълги тухли (около 60-70 cm), поставени така, че да позволяват конструирането на множество укрепващи сводове, които заедно изграждали огромната cavea, предназначена да издържа мраморните места. Някои останки от сводовете се виждат и днес.

    Този начин на строеж първо на основната конструкция, застроена след това до втория етаж, позволява на строителите едновременно да пренасят материалите горе на втория етаж, но и под местата за сядане (cavea), оставяйки просто няколко свода от външната стена отворени, за да подават материалите. Разстоянието между пиластрите е запълнено с туфен opus quadratum на приземния етаж и от циментена смес с тухли.

    Колизеумът има много отличителни структурни елементи: елегантност, плътност на конструкцията, организация на терена (входно/изходната система, подземните етажи), и разбира се начинът по който е построен – системата на конструкция първо на главните арки от травертин и след това останалата част.


    Флора
    Има широка и добре документирана история на множеството растителни видове, които виреят в амфитеатъра. От 1643 г. до днес са открити 684 вида. 200 от тях са запазени и до наши дни.

    Разнообразието на растения може да бъди обяснено с промяната на климата в Рим през вековете. Миграцията на птиците и опрашването на растенията, разрастването на Рим, което поставило Колизеума вече не в покрайнините на града, и свободното разпространение на нови видове са някои от причините за толкова голямото разнообразие на растителни видове.


    Колизеумът днес
    Какво е останало от първоначалната сграда? Северната част на външната стена все още стои, заедно с 31 от оригиналните 80 входа, както и частта от сградата, която е между фасадата и вътрешната подпорна стена на горната колонада. На практика целият скелет на сградата между вътрешната стена и арената, тоест обграждащата и радиалната стена на която се крепят местата за сядане (cavea) с мраморните седалки. Значителна част от площада също е запазена.

    Внушителността на Колизеума смайва дори днес. През 2000 г. в Италия се провеждат протести срещу прилагането на смъртното наказание в целия свят. Някои от демонстрациите са направени пред амфитеатъра. Оттогава, като жест срещу наказанието, местните власти сменят цвета на нощното осветление на Колизеума от бяло в златно всеки път, когато някой осъден на смърт е помилван или освободен.

    Колизеумът заема видно място и в много филми. В „Ядрото“ е унищожен от ослепителна светкавица, която го раздробява на парчета. Също разрушен бива и в „Денят на независимостта“ от извънземен кораб заедно с други важни сгради на планетата. В „Гладиатор“ (2000 г.) на режисьора Ридли Скот, Колизеумът е възстановен чрез компютърно генериран модел, и е показан в пълното си величие от 2 век. За съжаление много от сградите около него са напълно измислени.

    Amphitheatrum Flavium е една от най-внушителните сгради в историята – внушителна с вида си, с хората, които е погубила, с това, което е оставила зад себе си – спомена за една велика империя.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:38 am

    Метеора




    Метеора (гр. Μετέωρα) е област в Гърция в която се намира група от шест манастира, построени на върховете на недостъпни остри скали, приличащи на игли. Те се извисяват в небето на 1500 метра височина в равнините на централна Гърция. Както казва Честър Бенингтън — „те не приличат на нищо от тази планета“. Групата Linkin Park използват името „Meteora“ за име на своя втори албум, защото бандата е поразена от гледката на Метеора.


    Последната промяна е направена от на Сря Дек 12, 2007 1:54 am; мнението е било променяно общо 1 път


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:39 am

    “Дисниленд” - островът на щастието

    Наричат го най-вълнуващото място на земята, в което приказните герои оживяват и радват малки и големи

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    "Дисниленд" отпразнува своя половин вековен юбилей в края на миналата седмица. Първият в света тематичен парк отваря врати в Анахайм, Калифорния, на 17 юли, 1955 г. Негов съзадател е великият Уолт Дисни, който превърна Мики Маус и патока Доналд в едни от най-обичаните детски анмационни герои. За 50 години "Дисниленд" се наложи като една от най-печелившите развлекателни индустрии. Наричат парка най-щастливото място на земята. Самият Уолт Дисни го сравнява със света на чудесата, в който живее Алиса. Когато човек прекарчи прага на "Дисниленд", се озовава в една вълшебна приказка, в която познатите от детските книжки герои оживяват, а вълнуващите приключения стават реалност
    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



    Магическото царство на "Дисниленд" се появява преди 50 години. В средата на 50-те години един от най-големите магьосници в анимационото кино Уолт Дисни успява да реализира перфектно визията си за първия увеселителен тематичен парк така, че години по-късно да остане една от най-желаните туристически дестинации по света. Авторът на Мики Маус и патокът Доналд променя завинаги представите на хората за приятно прекарване на ваканцията или уикенда. В продължение на половин век през вратите на парка са минали над 515 млн. туристи. Тази година на 17 юли, неделя, Америка отпразнува с пищни празненства кръглата годишнина. На тържеството редом с патока Доналд и Мики Маус по алеите на "Дисниленд" се разходиха и куп знаменитости: губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер, холивудската актриса Джули Андрюс и космонавтът Нийл Армстронг. На 17 юли 1955 г. сред портокаловите горички на Калифорния се появява първият в света тематичен парк, който има огромни размери и е доста модерен за времето си. Идеята за такъв гигантски пъстър и весел лунапарк хрумва на Уолт Дисни една слънчева неделя, докато се разхожда в "Грифит Парк" в Лос Анджелис с двете си дъщерички. Години по-късно той си спомня и признава, че обожавал да излиза с хлапетата през уикендите, но се отегчавал, когато трябвало да ги чака с часове на някоя пейка, докато те се возели на въртележките. "Още тогава почувствах нуждата от създаването на увеселителен парк от нов тип, в който родители и деца да се забавляват заедно", казва Дисни. Влияние оказват и непрестанните молби, които стотици хора му отправят с надеждата да се поразходят из неговото филмовото студио. В света, разбира се, има и други лунапаркове, карнавали и панаири, но точно такъв, пресъздаващ сюжета на известни приказки и приключенски истории, няма. И въпреки че среща много трудности при откриването на подходящ терен и събирането на средствата, Дисни не се отказва да осъществи мечтата си и посвещава целия си живот, за да доусвършенства първночалния замисъл. Той възнамерявал да създаде място, в което членовете на семейството от всички възрасти да постигнат емоционална близост и заедно да се насладят на едно незабравимо преживяване в света на приказките. За реализирането на проекта Дисни търси вдъхновение и от известните градини Тиволи в Копенхаген и вече същестствуващия парк Fairyland, близо до Сан Франциско. Използвайки максимално дарбата си разказва увлекателни истории, той превръща всеки от атракционите в отделна приказка или приключенски сюжет. Пренебрегвайки острите критики от обещството и дори от своя брат и партньор Рой Дисни, Уолт използва телевизията като нов и мощен медиум, който да рекламира неговия продукт и да му осигури нужните средства. Тв гигантът Ей Би Си се съгласява да инвестира в рискования проект и става гарант за заема от 17 млн. долара, които той тегли от банката. По ирония на съдбата 40 години по-късно компанията на Дисни купува Ей Би Си. Паркът, който Дисни издига, успява да улови колективния дух на масите и интерпретирайки универсалните мечти, фантазии и страхове, които вълнуват хората от всички поколения, да ги превърне в популярна и комерсиална кулутура. Дисни признава, че търси творчески импулси в деството си, прекарано в гр. Марселин, Мисури, в началото на XX в. Именно спомена за онези митични малки градчета на Америка го вдъхновява да направи парка по тяхно подобие, така че да разполага със своя главна улица, кръстена USA. Дисни освен това съзадава и няколко напълно различни царства - Фрончърленд (Дивия запад), Адвенчърленд (страната на приключенията), Фентъзиленд (светът на приказките) и Дискавъриленд (страната на откритията и космическите полети). Той не забравя да включи като част от атракциите на парка и любмите герои от приказките и анимационните филмчета - Мики Маус, Снежанка, Спящата красавица, Пинокио, Мечо Пух.


    Историята в дати
    1954 - Започва строителството на парка.
    1955 - Дисниленд отваря врати. Цената на билетите е 1 долара.
    1959 - Ръководителят на съветската държава Никита Хрушчов отказва да посети парка.
    1966 - Умира Уолт Дисни. Отваря врати паркът "Малък свят". Цената на билетите е 4 долара.
    1967 - Отваря врати култовият Клуб 33, единственото място, достъпно само за членове, където се сервира алкохол на територията на парка.
    1975 - Визита на японския император Хирохито.
    1977 - Открит е атракционът "Космическа планина". Цената е 6.50 долара.
    1978 - Мики Маус навършва 50 години.
    1982 - Билетите са заменени с карти за целодневен престой на стойност 12 долара.
    1992 - Отваря врати "Дисниленд" в Париж. Цената на билета е 28.50 долара.
    2000 - Актьорът Джон Стамос купува знака на "Дисниленд" от eBay за 30 700 долара.
    2005 - Цената на билетите е 56 долара.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:40 am

    Храма на Артемида



    Храмът на Артемида е известен като едно от Седемте чудеса на античния свят. Построен в чест на богинята на лова и изобилието Артемида, в района на Ефес. За съжаление, още от самото начало върху този храм се струпват много неприятности. Издигнат на равнинно и сухо място, като че ли избрано нарочно за да оцелее през вековете, храмът постепенно бива потопен в блата, превзели местността.

    Храмът на Артемида бил построен с огромни размери - 125 колони, всяка с височина 17,5 м. За нещастие, и този храм бил унищожен, този път при пожар. Оцелява оригиналната статуя на богинята Артемида, преместена по време на пожара. Днес статуята е изложена в Селкучския музей. Наново издигнат, храмът е срутен от последвало силно земетресение. След поредното построяване храмът бива оплячкосан от готите, само една година след строежа.

    Днес тук могат да се видят единствено руините на основите на този забележителен строеж от елинистическата епоха, изцяло направени от мрамор с изваяни капители и колони.

    Много от копията на статуята на Артемида, намерени през последните разкопки, датират от Римско време. Доста от прекрасните останки от храма на Артемида са откраднати от англичаните и сега са изложени в Британския музей в Лондон.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:41 am

    Египетски пирамиди



    Египетските пирамиди (и по-точно Хеопсовата пирамида) са единственото оцеляло от Седемте чудеса на античния свят. В този смисъл към тях понякога се включва и Големият Сфинкс в Гиза.

    Под „Египетските пирамиди“ често се има предвид само трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те са разположени в една линия. Архитект и главен надзирател на строежа е Хемон. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото Слънцето залязва на запад. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката. Най-голяма е пирамидата на Хеопс (Хуфу) (147м.), има площ от 229 м2 и е почти изцяло запазена. Липсва й мраморната облицовка и върха. Пирамидата на Хефрен (Хафра,Хафре) е по-малка, а тази на Микерин (Менкауре) е съвсем скромна. От трите пирамиди само тази на Хефрен все още има част от оригиналната си мраморна облицовка.Те са построени от големи каменни блокове. Счита се че е била построена за период от 20 години и строежа и е завършен през 2580BC според една от теориите.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:42 am

    Статуя на Зевс Олимпийски


    Гръцкият скулптор Фидий създал 12-м. статуя на Зевс около 435 г.пр.н.е.

    Статуята на Зевс Олимпийски, изваяна от прочутия гръцки скулптор Фидий е едно от Седемте чудеса на света. Олимпия била важен религиозен център на Древна Гърция. Именно там Зевс е победил кръвожадния Кронос. През 5в. пр.н.е. гражданите на Олимпия решили да построят храм на Зевс. Той бил 64 метра на дължина и 28 на ширина. Височината на вътрешното помещение била 20 метра. Статуята на Зевс била поставена в дъното на храма. Според изворите е била висока около 12 метра (40-стъпки) и създавала впечатлението, че ако Зевс стане, ще разруши тавана. Била изработена от дърво, което било покрито с нежно-розова слонова кост, а дрехите на Зевс били от златни листи. В дясната си ръка държал златна статуя висока около 5 метра на богинята на победата Нике, а в лявата си - скиптър. През 394г. от н.е., около 800 години след създаването й, тя е пренесена в Константинопол, столицата на Византийската империя. Въпреки, че вече християнството се е наложило като религия и статуята на Зевс се явявала езическа скулптура, никой не посмял да я разруши, поради невероятната й красота. Историците смятат, че е изгоряла по време на пожар в двореца на император Теодосий II през 462 г. Статуята на Зевс Олимпийски е единственото от седемте чудеса на света, което е било и на европейска земя.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:43 am

    Висящи градини на Вавилон


    Градините на Вавилон

    Висящи градини на Вавилон

    Градините на ВавилонВисящите градини на Вавилон, познати и като Висящите градини на Семирамида, са едно от Седемте чудеса на света. И до ден днешен, не са открити. Вероятно са построени в гр. Вавилон, който се разполагал в днешен Ирак.

    Повечето сведения сочат, че са построени около 575 г. пр.Хр. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 г. пр.Хр. Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, през нейните 5 години управление (810 пр.Хр.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга - принцеса Амитис, която е родом от планините. Няма сведения къде точно са били разположени. Откритите след археологически разкопки находки в Ниневия, град в северен Ирак, таблети, изобразяващи палми по покривите на отделни къщи карат специалистите да проучват възможността градините да са били разположени във Вавилон - град, използван като събирателно за повечето селища на Изток.


    Устройство
    Според някои от легендите в архитектурен план висящите градини представляват пирамида, състояща се от четири платформи, поддържани от колони с височина от по 25 метра. Най-ниското "ниво" притежавало формата на неправилен четириъгълник (трапец), чиято най-дълга страна е с размери 42м, а най-късата 34м. За да се предотврати протичането на вода, всяко ниво, било заливано със слой от чакъл и асфалт. Пирамидата напомняла за вечно цъфтящ земен рай. До една от колоните се намирали тръби, чрез които се подавала вода за градините. През 331г. пр. н.е. войските на Александър Велики превземат Вавилон. Градът става столица на империята. След смъртта на Александър, Вавилон запада. Мощни наводнения разрушават основите на градините, и така загива едно от Седемте чудеса на света.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:43 am

    Мавзолей в Халикарнас


    Мавзолей в Халикарнас

    Мавзолеят в ХаликарнасМавзолеят в Халикарнас е бил огромнa гробница, издигната от царя на Кария Мавзол и неговата съпруга царица Артемизия. Построен е през 353г.пр.н.е. Представлявал солиден храм, заобиколен от 36 колони в йонийски стил. Халикарнас е днешен Бодрум, (Турция). Мавзолеят e бил висок 45 метра (135 стъпки). Бил е богато украсен с релефи и скулптори, дело на четирима прочути гръцки майстори - Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис. В Британския музей са изложени много фрагменти от него, като за две от статуите се предполага, че са на самите Мавзол и Артемизия.

    Думата "мавзолей" произлиза от името на Мавзол и днес се използва за обозначаване на всяка голяма гробница.


    История и конструкция
    Когато персите разширили своята империя, включвайки в нея Месопотамия, Северна Индия, Сирия, Египет и Мала Азия, царят им вече не можел да контролира цялата тази територия без помощта на местни губенатори - сатрапи. Царството Кария се намирало в Западната част на Мала Азия, толкова далеч от столицата на персите, че практически било независимо. Царят на Кария Мавзол царувал от 377г. пр.н.е. до 353г. пр.н.е. и преместил своята столица в Халикарнас (днешен Бодрум). С нищо забележително не може да се отбележи неговото царуване, освен с изграждането на мавзолеят му. Проектът бил на неговата съпруга и сестра Артемизия (било прието в Кария владетелите да се женят за собствените си сестри) и по всяка вероятност строежът е започнал, докато цар Мавзол е бил все още жив. Завършен е през 350г. пр.н.е. - три години след неговата смърт и една година след смъртта на Артемизия.

    Мавзол и неговата царица Артемизия управлявали Халикарнас и околностите му 24 години. Цар Мавзол, въпреки че имал местен произход, говорел гръцки и се възхищавал на гръцкия начин на живот и управление. По крайбрежието той основал много градове по гръцки образец и насърчавал гръцките демократични традиции.

    Той решил да построи нова столица - град възхитителен и непревземаем. Мавзол и Артемизия изхарчили внушителна сума пари, за да осъществят идеята си. Построили статуи, храмове и сгради от блястящ мрамор. В центъра на града Мавзол планирал да построи храм, където да почива тялото му след смъртта. Храм, които да покаже на бъдещите поколения, колко богати са били той и съпругата му. През 353г. пр.н.е. Мавзол умира, оставяйки своята съпруга, потънала в скръб. Артемизия изпратила писма до Гърция, за да намери най-талантливите майстори на това време. Това включвало и Скопас - човекът, който ръководил възстановяването на Храмът на Артемида в Ефес. Другите скулптори били Леохар, Тимотей и Бриаксис, които се присъединили към Скопас, както и стотици други майстори. Гробницата била издигната на хълм над града. Цялата структура била поставена в обграден двор. В центъра на двора имало каменна платформа, на която била издигната гробницата, изградена предимно от бял мрамор. Стълби с каменни лъвове са водели към върха на тази платформа. По протежение на външната стена са били разположени много статуи, изобразяващи богове и богини. Във всеки ъгъл имало каменни войни качени на кон, охраняващи гробницата.

    В центъра на платформата била самата гробница. Изработена главно от мрамор, тя се издигала като квадратен заострен блок с размер приблизително една трета от размера на мавзолея, висок 45-метра. Тази секция била покрита с фриз показващ сцени от гръцката митология. Едната част показвала битката на кентаври и лапити. Друга изобразявала битката на гърците с амазонките.

    Отгоре на гробницата 36 малки колони, по 9 от всяка страна, се издигали, за да оформят още една трета от височината. Между всяка от тези колони имало друга статуя. Зад колоните имало масивен блок, който придържал тежестта на масивния покрив на гробницата.

    Покривът, които предсталявал по-голямата част от последната третина от височината, е бил под формата на пирамида. Издигайки се от отгоре се намирало нещо като колесница (quadriga) - четири огромни коня, които дърпат карета, в която били изобразени Мавзол и Артемизия.

    Малко след като строежът започнал, Артемизия изпаднала в криза. Родос, остров в Егейско море между Гърция и Мала Азия, бил завладян от Мавзол. Когато обитателите на Родос научили за смъртта на Мавзол те въстанали и изпратили флотилия от кораби да превземат град Халикарнас. Знаейки, че Родоската флотилия идва, Артемизия скрила нейните кораби на тайно място в източната част на градското пристанище. След като Родоската флотилия се разгърнала да напада, флотилията на Артемизия нанесла изненадваща атака, превзела Родоските кораби и ги итеглили в морето.


    Мавзолеят от Средновековието до наши дни

    Компанията обаче, решавайки че е твърде късно, за да го отварят този ден, се върнала на другата сутрин, но съкровищата били ограбени. Телата на Мавзол и Артемизия липсвали също. Рицарите обявили, че селяни са виновни за кражбата, но това било само за да прикрият, че част от кръстоносците плячкосват гробове. Преди счупването и изгарянето на много от останалите скулптори от Мавзолея във вар за мазилка, рицарите премесли няколко от най-добрите творби в замъка в Бодрум. Там те стояли 3 века. По това време британския посланник получил няколко от статуите от замъка, които сега са собственост на Британския музей.

    През 1846 г. музеят изпратил археолога Чарлз Томас Нютон да търси още останки от Мавзолея. Това било трудна задача, защото той не знаел точното местопложение на гробницата и парите, които би дал, за да купи всички парцели и да търси били астрономическа сума. Затова се заел да изучи ръкописите на древните автори, като Плиний, за да придобие приблизителна представа за размера и местоположението на мемориала и купил парцел земя в най-вероятния район. Нютон проучил околната площ, чрез тунели които прокопал под съседните парцели. Така открил някои от стените, стъплбище и три от ъглите на основата и вече можел да определи кои точно парцели са му нужни. Тогава Нютон разкопал мястото и намерил части от фризове, които украсявали стената на постройката и части от покрива. Също и счупено каменно колело от колесница, около 2 метра в диаметър -част от скулптората, която открил. Накрая намерил и статуята на Мавзол и Артемизия, които стоели на върха на постройката. Красотата на Мавзолея не е само структурата му само по себе си, а и декорациите и статуите, които са го украсявали. Имало е 10 статуи в естествена големина на хора, лъвове, коне и други животни. Тези статуи са били дело на четиримата гръцки скулптори - Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис, като всеки от тях е направила по една страна от храма.

    Някои от тези скулптури са оцеляли и днес са изложени в Британския музей в Лондон. Те включват фрагменти от статуи и много парчета от фризовете, които показват битката с Амазонките. Там, образите на Мавзол и неговата царица няколкото счупени останки от красивата гробница, която тя построила за него.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:44 am

    Родоски колос



    Родоският колос е бил бронзова статуя на бог на слънцето Хелиос. Намирала се е на остров Родос. Издигала се е на височина от 36 метра и е била най-високата статуя в древността. Статуята е дело на Харес от Линдос и е завършена в 280 г. пр.Хр. Била е съборена от земетресение, но дори е паднала е представлявала туристическа забележителност до 654 г., когато арабите отнасят и продават бронзовите й части. Въпреки създадената легенда, идеята, че Колосът се е намирал на някое от трите пристанища днес остава незащитена. Най-вероятно е той да е бил издигнат върху акропола, в очертанията на светилището на бог Хелиос.


    Последната промяна е направена от на Сря Дек 12, 2007 1:56 am; мнението е било променяно общо 2 пъти


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:45 am

    Панамски канал


    Шлюзовете при Гатун

    Панамският канал пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка.

    Той е с дължина 81,6 км., дълбочина 12,5 м., широчина 150 м и е съоръжен с 3 двойки шлюзове. От 1914 г. до 1999 г., каналът е контролиран от САЩ, а след това – от САЩ и Панама.

    Първата документирана идея за построяването на канала е отправена до крал Карл V през 1524 г.

    Строителството на канала се започва Франция през 1879 г. През 1902 г. президентът на САЩ Теодор Рузвелт се отказва от идеята за строителство на канал в Ниагара и приема плана за продължаване на строителството на Панамския канал. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 г.

    Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за ония времена само съоръженията струват на САЩ 390 милиона долара, което е еквивалентно на над 400 милиарда долара сега. По време на строителството са загубили живота си 5609 работници.

    Панамският канал е открит през 1920 г. Поради редуцирания трафик на кораби от Европа след Първата световна война, броят на преминалите през канала кораби е намален през първите години. След 1924 г., обаче, трафикът се увеличава и през канала преминават 5000 кораба.

    През 1936 и 1955 г. са подписани договори, които уточняват условията за експлоатация на канала и на зоната около него.

    През 1977 г. се подписва договор от американския президент Джеймс Картър и панамското правителство на генерал Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:47 am

    Суецки канал


    Сателитна снимка на Суецкия канал

    Суецкия канал е плавателен канал с дължина 161 km, дълбочина 12,5-13 m и ширина 120-318 m, свързващ Червено и Средиземно море. Намира се на територията на Египет и пресича Суецкия провлак. Няма шлюзове. Открит е през 1869 г., а през 1956 г. е национализиран. След откриването му повече не е нужно да се заобикаля около нос Добра надежда, за да се стигне от Европа до Азия. Приема се за условна географска граница между континентите Африка и Азия. Първото преминаване през Суецкия канал е на 17 ноември 1869 г.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:50 am

    Мост Голдън Гейт



    Голдън Гейт (на английски: Golden Gate Bridge в превод "Мост Златната порта") е висящ мост над входа на Санфранцисканския залив. Той свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 m) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:52 am

    Итаипу


    Итаипу е язовир в Южна Америка, на който е построена най-голямата водноелектрическа централа в света. Намира се на река Парана, на границата между Бразилия и Парагвай, на 14 km северно от „Моста на дружбата“. Съоръжението е наричано е „инженерна красота“ и е част от Седемте чудеса на модерния свят.

    Водноелектрическата централа на язовира Итаипу е най-голямата в света и представлява съвместен проект на Бразилия и Парагвай. Инсталираната ѝ мощност е 14 000 MW (20 генераторни турбини по 700 MW), близо 4 пъти повече, отколкото на шестте блока на АЕЦ Козлодуй. През 2000 г. централата поставя своя рекорд, като произвежда 93,4 млрд. kW.h и генерира 95% от консумираната електроенергия на Парагвай и 24% от тази на Бразилия.


    Любопитни факти
    Височината на язовирната стена се равнява на 65-етажен небостъргач
    В строителството на язовира участват около 40 000 души
    По време на строежа е трябвало да бъдат преместени повече от 50 милиона тона пръст и камъни
    20 години трае въвеждането в експлоатация на турбините на Итаипу, като първата е пусната на 5 май 1984 г., а последната започва да работи през месец май 2004 г.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 8:55 am

    Емпайър Стейт Билдинг



    Емпайър Стейт Билдинг - (на англ. език - Empire State Building) е 102-етажна сграда - небостъргач, проектирана и изработена в стил Арт Деко. Завършена е през 1931 година и едно от Седемте чудеса на модерният свят.

    Разположена е в Манхатън, Ню Йорк, САЩ и носи името на щат Ню Йорк, наричан в миналото "Имперски щат". Сградата е проектирана от архитектурната фирма „Шрейв, Ламб и Хармън“ (Shreve, Lamb, and Harmon).

    Емпйър Стейт Билдинг е втората по височина сграда в САЩ след Сиърс Тауър в Чикаго, Илинойс.


    Статистика
    Сградата е висока 381 метра до 102 - ия етаж. Заедно с радиоразпръскващата антена височината е 448 метра.

    Това е първата сграда в света с повече от 100 етажа.
    Държи рекорда по височина в продължение на 41 години, когато Двете кули на Световният търговски център го измества от лидерството. След атаката срещу Двете кули на 11 септември 2001 година, Емпайър Стейт билдинг пак е най-високата сграда в Ню Йорк.

    В строителството на небостъргача са вложени 330,000 м² бетон. Има 6500 прозореца, 73 асансьора и е с разгъната площ 200,000 m².

    Сградата е разположена на Пето авеню №350 между 33-та и 34-та улици.

    На 1 май 2006 година сградата чества 75 години от построяването

    Панорамен изглед от сградата
    За да разгледате панорамата, използвайте асансьора под снимките.

    360° панорамен изглед на Ню Йорк от Емпайър Стейт Билдинг (Пролетта на 2005)

    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Skyline-New-York-City.jpg/3000px-Skyline-New-York-City.jpg


    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/NYC_Top_of_the_Rock_Pano.jpg/1200px-NYC_Top_of_the_Rock_Pano.jpg

    Сложих само линкове на снимките понеже бяха прекалено големи.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!

    Sponsored content

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Чет Сеп 21, 2017 8:37 am