Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 9:01 am

    Голям бариерен риф


    Сателитна снимка на част от Големия бариерен риф (НАСА)

    Големият бариерен риф се намира в Коралово море на североизточния бряг на Австралия. Той представлява най-голямата коралова система в света, съставена приблизително от 3 000 коралови рифa и 900 острова и е на възраст 18 милиона години. Дължината му е 2 600 километра. Обиталище e на 15 000 вида риби.

    Големият бариерен риф е единственото живо нещо на Земята, което може да се види от Космоса. Всъщност той е съставен от милиони малки организми, наречени коралови полипи. Големият бариерен риф е включен в списъка на Световното наследство през 1981. CNN го обявява за едно от седемте чудеса на света. Благодарение на голямото биоразнообразие, топлите води и лесния достъп за живеещите по корабите, кораловия риф е популярно място за туристи, особено за леководолази. Много от градовете по бреговете на Куинсланд предлагат еднодневни екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в курорти.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 9:02 am

    Рилски манастир



    Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България. Основан е през 10 век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на оригиналното си основаване. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834г., когато са строени сегашните сгради. В него от Неофит Рилски е основано килийно училище. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите. Рилският манастир е един от културните паметници, включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.

    Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски или според някои автори - от негови ученици, в Рила планина.

    Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. хрисовул, подписан и подпечатан със златен печат, с който дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им.

    В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо.

    Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него съществува училище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

    През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е ръководено от Алекси.

    Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на четири и пет етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

    През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

    Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: 08.00-18.00 ч. без почивен ден, печатът се намира в музея на манастира.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 9:03 am

    В Дубай издигат първия въртящ се около оста си небостъргач


    Първият в света въртящ се около оста си небостъргач ще бъде построен в Дубай, съобщава AAP. Както уточни вчера британският инженер Ник Купър (Nick Cooper), разработил проекта за ротационния механизъм, жилищната сграда Times Residence ще се върти денонощно със скорост 5 мм. в секунда.

    20 малки електродвигатели ще завъртат сградата с няколко градуса на час. За едно денонощие, зданието ще се завърта на 52 градуса, а за един пълен винт ще е нужна седмица. 80 000-тонната конструкция с 200 апартамента ще бъде издигната върху огромна подложка с диаметър 30 м., запълнена с полимер с почти нулев коефициент на триене, посочва Купър.
    30-етажната сграда ще бъде издигната в град Арабия (City of Arabia) в Дубайленд, който е местната реплика на световноизвестните комплекси Disneyland, уточнява Middle East Times. Тав Синг (Tav Singh), директор на Dubai Property Ring, групировката от британски инвеститори, стоящи зад проекта, заяви че изграждането на сградата ще струва около 400 млн. емиратски дирхами (около $ 109 млн.).Дизайнери на проекта са британската архитектурна компания Glenn Howells Architects, занимавала се с редизайна на Birmingham Rotunda, и компанията Palmer and Turner, основен автор на атракцията City of Arabia.
    Интересното в случая е, че въртящите двигатели ще се задвижват не с електричество, а със слънчева енергия, която в предимно пустинното арабско емирство е в неограничени количества. Ник Купър е известен като “гений на механиката” и автор на сложни технически проекти, сред които гигантския булдозер, използван за прокопаването на тунела под Ламанша, както и крилото на един от моделите на самолетите Boeing. Инженерът посочва, че ротационният механизъм на Times Residence ще е толкова съвършен и точен, че въртящата се сграда може да изпълнява функцията на огромен слънчев часовник. За целта, в основата на кулата ще бъде монтиран и специален циферблат.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 9:05 am

    Магдебургска катедрала



    Магдебургската катедрала (на немски Magdeburger Dom), официално наричана Катедрала на Свети Екатерина и Мавриций, е първата готическа катедрала в Германия и, с височина от 104 м, е най-високата катедрала в бившата Източна Германия. Тя се намира в Магдебург, столицата на провинция Саксония-Анхалт, и в нея е погребан император Отон Велики.

    Първата църква, построена на мястото на катедралата през 937, е абатство, посветено на Свети Мавриций. Днешната катедрала е строена в продължение на 300 години, започвайки от 1209, като шпиловете са завършени едва през 1520. Въпреки че е неколкократно ограбвана, Магдебургската катедрала е богата на произведения на изкуството от антики до модерно изкуство.

    История

    По-ранна сграда



    Гробът на Отон I, император на Свещената Римска империяПървата църква, основана на 21 септември 937 на мястото на снешната катедрала е абатство, наречено Свети Мавриций (Санкт Мориц) и финансирано от император Отон I Велики. Той иска да демонстрира политическото си могъщество след успешната битка при Лехфелд през 955 и поръчва разширението на сградата още преди коронацията си като император на 2 февруари 962. Освен това, за да затвърди претенцията си на наследник на императора на Westromisches Reich, той придобива голям брой антики, например колоните, използвани в строителството на църквата. Много от тях по-късно са използвани в строителството на втората църква след 1209. Първоначалната сграда най-вероятно има един неф с четири крила, ширина от 41 м и дължина от 80 м. Височината се оценява на 60 м.

    Съпругата на Отон, кралица Едита, е погребана в църквата след смъртта си през 946. Сградата е разширена през 955 и се превръща в катедрала. През 968 император Отон I избира Магдебург за седалище на архидиоцез с Адалберт фон Трир като архиепископ, въпреки че градът няма централно разположение, а е на източната граница на владенията му. С това той подчертава намерението си за разширение на държавата и разпространение на християнството на изток. Плановете му не успяват, тъй като той умира през 973 в Мемблен. Император Отон е погребан в катедралата при своята съпруга.

    Цялата катедрала Свети Мавриций е разрушена от пожар на Велики петък 1207. Оцелява само южното крило на галерията. Архиепископът Албрехт II фон Кефернбург решава да разруши останалите стени и да построи напълно нова катедрала, въпреки нежеланието на хората в Магдебург. Точното разположение на старата църква дълго време остава неизвестно, но през май 2003 са открити основи на сграда с дължина 80 м и ширина 41 м. Страта крипта е разкопана и е отворена за посещения.

    Площадът пред катедралата, понякога наричан Нов пазар (Neuer Markt), е заеман от императорски дворец (Kaiserpfalz), също разрушен през 1207. Материал от развалините му е използван в строителството на новата катедрала. Вероятните останки на двореца са разкопани през 1960-те.


    Строителство на сегашната сграда



    Свети Мавриций в МагдебургАрхиепископ Албрехт II фон Кефернбург решава да построи напълно нова катедрала. Той е много образован за времето си, учи във Франция и Италия и познава новата готическа архитектура, възникнала във Франция, но все още напълно непозната в Германия. Така той решава да построи новата катедрала в новия френски стил, но строителите не познават стила и напредват бавно в усвояването му. Строителството на хора започва през 1209, две години след пожара, разрушил предишната църква, но той все още е до голяма степен в романски стил. Първоначално са използвани романски кръстовидни сводове, комбинирани с готически ключов камък, който не е необходим в кръстовидните сводове.

    Готическото влияние се засилва особено между 1235 и 1260 при архиепископ Вилбранд. Тъй като в течение на триста години строителството е ръководено от различни хора, често са правени промени в първоначалния проект и размерът на катедралата е силно увеличен. Жителите на Магдебург не винаги са доволни от това, тъй като трябва да плащат за строителството. В някои случаи вече готови стени и колони са събаряни, за да задоволят изискванията на поредния ръководител.

    Строителството спира през 1274. През 1325 архиепископ Бурхард III фон Шраплау е убит от жителите на града, заради прекомерните данъци. Според фолклорни предания особено недоволство предизвиква данъка върху бирата. След тези събития Магдебург е анатемосан и строителството на църкавата продължава едва след като градът прави изкупително дарение от пет олтара. Новият архиепископ Ото фон Хесен успява да завърши интериора и официално открива църквата през 1363 с продължили цяла седмица празненства. По това време катедралата вече е посветена не само на Свети Мавриций, но и на Света Екатерина.

    През 1360 строителството отново е спряно и незавършените части са временно покрити. Работата се подновява едва през 1477 при архиепископ Ернст фон Захсен, когато са построени двете кули. Те са направени от Бастиан Биндер, единственият майстор-строител на катедралата, чието име се е запазило до днес. Катедралата е окончателно завършена през 1520 с поставянето на орнаментален кръст на северната кула.


    Лутер, шведите и Наполеон


    Три от петте мъдри девици, показващи своята радост
    Три от петте неразумни девици, показващи своята скръбНа 31 октомври 1517 Мартин Лутер поставя своите 95 тезиса на вратата на катедралата на Витенберг, поставяйки начало на Реформацията. През 1524 Лутер проповядва и в Магдебург, след което някои по-малки църкви в града преминават към протестантството. Непопулярността на архиепископ Албрехт фон Бранденбург допринася за засилването на реформистите. След неговата смърт в Майнц през 1545 не е посочен негов наследник. Магдебург се превръща в един от водещите центрове на Реформацията и е обявен извън закона от императора. Католическата църква премества съкровището на катедралата за съхранение в Ашафенбург, но през Тридесетгодишната война то е ограбено от шведите. Свещениците в катедралата също преминават към протестантството и на първата неделя от коледните пости през 1567 там е отслужена първата протестантска литургия.

    В хода на Тридесетгодишната война (1618–1648) градът е опустошен при т.нар. разграбване на Магдебург, като едва 4000 граждани оцеляват, укривайки се в катедралата. Главният свещеник Райнхард Бейкс се моли на колене пред граф Тили за живота на хората си. Катедралата оцелява след опожаряването на града и отново става католическа. След изтеглянето от града на католическите сили на Тили, обаче, катедралата е напълно ограбена и цветните стъклописи са унищожени. 20 000 жители на Магдебург загиват във войната и при нейния край градът има население от едва 400 души. Магдебург става част от Бранденбург и е превърнат в голяма крепост.

    През 1806 Магдебург е отстъпен на Наполеон и катедралата е използвана като склад и конюшня. Окупацията продължава до 1814 и между 1826 и 1834 Фридрих Вилхелм III финансира наложителната реконструкция на сградата. Всички витражи са заменени през 1900.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 9:06 am

    Стоунхендж



    Наричат го осмото чудо на света, най-голямата загадка на древния свят. Руините на това уникално съоръжение се намират на 130 км. югозападно от Лондон - в равнината Солсбъри, край блатата и равнините на Девоншир. Стоунхендж се отнася към времената на каменния и бронзовия векове, няколко столетия преди падането на Троя. Строеж му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на остров Крит. Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на Египет и изведен от там от Моисей. Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил своите реформи. Много векове разделяли Източното Средиземноморие от раждането на библейските Пророци … А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати.

    В миналото на Стоунхендж ясно се проследяват няколко етапа на строителство, при това отделени във времето от хилядолетия. В най-ранния стадий (около 3100 г. до н.е.) били създадени ров и вътрешен вал във вид на окръжност. Извън този кръг се намирал т.нар. Камък на петата (“петата на бягащия монах”), а вътре - разположени в окръжност и на равно разстояние една от друга, имало дупки със следи от жертвоприношения. По-късно, във вътрешността на вала, били изградени два концентрични кръга от сини камъни (дялани блокове от долерит със зелено-син оттенък). Каменните блокове на това съоръжение достигали височина почти 8 метра и тежали 50 тона.

    Що за съоръжение било това? Място за ритуални церемонии и погребения? Храм на Слънцето и символ на властта на доисторическите жреци? Град на мъртвите? Езически събор или свещенно убежище на благословена от Бога земя?

    Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери не довели до отговор как, кога и от кой бил построен каменният исполин в равнината Солсбъри. Без отговор останал и въпросът ЗАЩО? Всеки, попаднал в Стоунхендж, се замисля над това какво е било неговото предназначение. Върху древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки … нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Гръцките и римските автори почти не го споменават. Когато Римляните се появили в Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви храмове, а Египет - величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние за разлика от тази група “дялани камъни”.

    Едва през средните векове, това древно светилище започнало да провокира човешкото въображение. Но по това време произходът и значението на “гигантите” били отдавна и безвъзвратно забравени и се наложило наново да се търси историята на Стоунхендж. Сега вече нямаме възможност да установим кой е бил първият “биограф” на съоръжението. Възможно е да е бил Гилдес, живял през VІ век и наричан “Мъдрият”, но мнозина учени смятат, че той изобщо не е съществувал. Може да е бил великият уелски бард Аневрин, който през VІІ век пеел за това, от къде се появило гигантското съоръжение. В ХІ век пък, живял Ненний, който романтично описал каменният паметник издигнат в чест на знатни британци, които били предателски убити. Но дали имал предвид Стоунхендж и дали изобщо е съществувал такъв монах-летописец Ненний?

    Към ХІІ век, Стоунхендж бил плътно обгърнат от догатки и легенди. Англо-норманът Васе обявил, че името му се превежда като “висящите камъни”, а Хенри Хантиндонгски добавил, че това наименование е напълно заслужено, тъй като “камъните, все едно висят във въздуха”. “Стоунхендж - където камъни с учудващи размери били поставени, образувайки група врати, така че една врата се издига до друга и за никого не е ясно как били повдигнати на такава височина и по каква причина.” Опитите да се обясни произхода на чудото породили множество митове. В началото на ХVІІ век, Стоунхендж бил посетен от крал Яков І. Древните камъни му направили толкова силно впечатление, че той заповядал на знаменитият архитект Иниго Джонс да нарисува план на цялото съоръжение и да установи, как е било построено. Джонс, изследвал обстойно Стоунхендж, но не оставил никакви записки за това. През 1655 г. неговият зет Джон Уеб публикувал книга, в която бил изложил множество, както той сам споделил, “безредни записки” на Иниго Джонс. Английският архитект сравнявал Стоунхендж с образците на античната архитектуа и доказвал, че това е римски храм: “Споменът за великолепието, което древните Римляни в епохата на величие, придавали на своите съоръжения … Заради техните познания и опит във всички изкуства и науки … аз стигам до извода, че Стоунхендж е построен от Римляните и само те, биха могли да бъдат негови създатели…” Така, до наши дни, се преплитали легенди, градяли се хипотези и теории.

    И все пак, какво в действителност представлява Стоунхендж? Той се състои от четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в окръжност. Всеки стълб тежи средно около 25 тона, а плочите са по 700 кг. Вторият кръг се състои от сравнително по-малки единични камъни (менгири). В третият и четвъртият незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група камъни. Всяка група представлява две вертикални плочи, тежащи до 40 тона, върху които е поставена по една хоризонтална плоча. От гигантските каменни блокове далечните ни предци, изградили каменна аркада, затворена в кръг. Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се е запазил и до днес. И всичко това внимателно, съразмерно и геометрически точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, че тези каменни блокове били доставени до Солсбъри от 380 км разстояние, където е най-близката каменна кариера (в южен Уелс). Дори и днес ще са ни нужни специална техника, здрави тегличи, свръхтоварни камиони и платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а преди три хилядолетия подобни неща не е имало.

    Някои по-нови разкрития, внасят допълнително объркване в теориите за произхода на Стоунхендж. Оказва се, че сините каменни блокове не са еднородни, следователно и Уелският им произход е поставен под съмнение…

    Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра можели да пренасят огромни многотонни камъни. Древните гърци, за които историята на създаването на мегалити се губела в мъгливото минало, смятали че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на “вълшебна дума” или под музиката на Орфей. Професорът по астрономия Герард Хопкинс смята, че Стоунхендж, е астрономическа обсерватория на древните хора. Един вид астрокомпютър, който способства разчитането на положението на Луната, Слънцето и звездите през годината. Професор Дж. Митчел, настоява, че това е каменен модел на вселената, а друг археолог твърди, че това е фиксирано място за връзка и контакти между древните хора и космическите пришълци.

    За последните години милиони хора от цял свят са посетили Солсбъри, за да видят чудото. Предприемчиви американци замислили да направят дори точно копие на Стоунхендж в Ню Джърси. Художничката Нанси Холт, решила да направи цял туристически град, където край “Стоунхендж” да има и езеро, и атракциони и копия на други древни обекти. Когато започнало детайлното изучаване на Стоунхендж и околността, станало ясно, че под следите от съвременната цивилизация, в района на “Свещенния ландшафт”, са скрити още по-древни съоръжения. На север, в района Огборн, близо до селището Авебури, е открит още по-грандиозен обект. Това е гигантски кръг, обграден от каменна ограда от вертикално стоящи монолитни плочи. В средата на големия кръг има още два, също оформени от камъни. Основният кръг се пресичан от алея, маркирана от колони. Тя минава през съоръжението от единия до другия край. Контурите на окръжностите се виждат много добре въпреки че върху древния масив е построен жилищен комплекс. Някои от каменните блокове на Авебури, по своите размери превъзхождат колоните на Стоунхендж, а площта на съоръжението е несравнимо по-голяма. Недалеч се намира и хълм с височина 45 метра - това е Силбъри Хил. Той е изкуствено създаден и представлявал най-голямата в Европа погребална могила. Има стъпаловидна конусообразна форма, която се вижда отчетливо въпреки, че времето почти е разрушило големите съпала. Стоунхендж - Силбъри Хил - Авебури образуват равностранен триъгълник, с дължина на страните 20 км. Учените са установили, че хълмът и съоръженитето в Авебури са издигнати 2000 години преди Стоунхендж.

    И така, отново започват догатки, предположения и хипотези. Все пак се намира аналог между древните символи и алеите на Стоунхендж. Съоръжението наподобява Египетския символ на мъдростта - змия, пресичаща слънчевия диск.

    Голяма сензация става и необичайната активност на НЛО именно в този район, както и появяването на множество пиктограми в житните поля. Идеята, че жители от далечни планети ни напомнят за себе си и за историческото значение на Стоунхендж става все по-съблазнителна.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 9:07 am

    БЕРМУДСКИ ТРИЪГЪЛНИК



    Бермудският триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като района разположен между три мислени прави, свързаващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Според различни източници границите на зоната варират по размер и по форма.

    Районът е известен с мистичните изчезвания на морски и въздушни съдове. Съществуват различни хипотези, опитващи се да обяснят тези изчезвания, които се свързват с необичайни климатични явления, необиковенни магнитни сили или отвличане от НЛО. Според други автори обаче, изчезванията на морски и въздушни съдове в тази част на света не е по-често явление отколкото на други места в световния океан и могат да се обяснят с естествени причини.
    ИСТОРИЯ:
    За първи път терминът "бермудски триъгълник" се използва от Винсент Гладис, който публикува статията „Смъртоносният бермудски триъгълник” във февруарския брой на списание Argosy през 1964 г.
    ХИПОТЕЗИ:
    В научните среди се правят опити за обяснение на явленията, които се случват в зоната на Бермудския триъгълник и които причиняват изчезването на морски и въздушни съдове. Съществуват няколко основни научни хипотези.

    Едната от тях е свързана с географските характеристики на района, където се срещат студеното Лабрадорско и топлото Гълфстриймско течение, като менят често своята скорост и местоположение. Това създава нерегулируеми вихри и чести мъгли, които претежават значителна сила и затрудняват движението на съдовете

    Друга хипотеза е натрупването на метан, който се издига на повърхността и причинява водовъртежи. Вероятно е корабите да потъват и при появата или експлозията на големи газови мехури. Изпускането на метан може да повлияе и на прелитащите самолети, като образуването на метанови облаци води до недостиг на кислород.

    Съществуват и теории, свързани с необичайни магнитни явления или генериране на инфразвук от морските вълни.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Халеакала

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:00 am

    Халеакала



    Халеакала е вулкан намиращ се на хавайския остров Мауи. Кратерът е резултат от многото изригвания на вулкана и хилядолетната ерозионна дейност на вятъра и дъжда, те са причина за днешната заравненост на върха и за огромните размери на кратера - дълбочина 800 м, обиколка на ръба 34 км. На територията на кратера може да се побере Манхатън (САЩ). Халеакала изригнал за последен път през 1790 г. Категоризиран е като спящ вулкан. С голямата си дълбочина и ширина, и с височината си от 3 055 м над морското ниво, той се смята за най-големия спящ вулкан в света. В кратера на вулкана има огромни скални блокове, конуси шлака, високи до 300 м, дебели пластове пепел, късове вкаменена лава с различни размери - от големината на ръчна граната до големината на лека кола. Някога дивата хавайска гъска се срещала често на Мауи, но била унищожена от плъховете и мангустите, пренесени на острова от отбиващите се тук посетители. През 60-те години на XX в. в района на кратера донесли двойка от тези птици. Те започнали да се размножават, броят им постепенно се увеличава, но и днес все още е истински късмет да ги видиш.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Абу Симбел

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:03 am

    Абу Симбел




    Рамзес II, Абу Симбел

    Абу Симбел (Абу Симбал, Ебсамбул, Исамбул; на арабски أبو سنبل или أبو سمبل) е историческа местност в Нубия на западния бряг на река Нил, свързвана с два храма, изсечени в скалите от Рамзес II.

    Големият храм е посветен на бога-слънце Ра, а малкият - на Хатхор, издигнат в чест на Нефертари жената на Рамзес II, считана за една от най-красивите жени в световната история.

    Заради строителството на язовир, от 1964 до 1968 година по проект на Юнеско двата храма са разглобени и преместени на платото, на 64 метра по-високо от оригиналното местоположение.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Каменната гора в Лунан

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:06 am

    Каменната гора в Лунан


    В далечното минало Каменната гора в Лунан била варовиково морско дъно, издигнато и разчупено от мощни тектонски движения. Впоследстие водата разтворила и отмила част от варовика. Гората от каменни стълбове се простира на територия от около 5кв.км. на 120км югоизточно от град Кунминг в китайската провинция Юнан.

    Някои от скалните образувания наистина приличат на дървета, но други наподобяват саби, птици, животни, гъби, храмове и планини. Много имат красиви имена- Върхът на лотосовия цвят, Каменният водопад, Лъвската беседка, Феникса, който чисти перата си. Някои от скалите образуват естествени мостове и сводове. Най- ниските колони с височина на човешки ръст, а най- високите достигат 30м- колкото десететажна сграда.

    Между скалите са разположени езерца и пътеки, дървета и храсти. Околността е обраснала с червени, розови и лилави филодендрони и камелии.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Яндзъ

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:07 am

    Яндзъ




    Яндзъ (на пинин Yangtze или Chang Jiang), река в Китай, най-дългата река в Азия и четвърта най-дълга река в света. Яндзъ преминава разстоянието от 6 300 км (3 915 мили), от Цинхай-тибетското плато на запад към източното море на Китай на изток, оформящо основният плавателен воден път на Китай и естествена граница между северната и южната част на страната.[


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Езерото Байкал

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:09 am

    Байкал



    Байкал е езеро, разположено в Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.

    Езерото е обградено от планини и се намира в силно сеизмичен район. Земетресенията са много често явление в околностите на Байкал. Възрастта на езерото е около 25-30 млн години. Максималната дълбочина на езерото е 1637 м, което го прави най-дълбокото езеро на Земята. Ако отчетем, че водната повърхност на езерото се намира на 456 м над морското равнище, най-ниската му точка се пада на 1181 м под морското равнище, което го превръща в най-дълбоката континентална падина. Дължината на езеро Байкал е 636 км, ширината се колебае между 25 и 80 км. Площта му е 31,5 хиляди км2, обема на водната маса — 23 хиляди км3 (което прави 22% от световните запаси на сладка вода). По обем се нарежда на второ място след Каспийско море. Бреговата линия е 2100 км.

    В Байкал се вливат 336 реки и ручея (отчитат се само постоянните притоци). Най-големите са Селенга, Верхняя, Баргузин, Турка, Снежная и Сарма. От Байкал извира само една река — Ангара. На територията на Байкал се намират 22 острова. Най-големият е Ольхон. Бреговете се заледяват в зимно време. Лятната температура на повърхностния слой е 8—9 °С, а в отделни заливи може да достигне 15 °С. Температурата на по-дълбоките слоеве е около 4 °С. Водата в езерото е толкова прозрачна, че отделните камъни могат да се видят на дълбочина до 40 м.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:11 am

    Пустинята Такламакан



    Такламакан е пустиня в Централна Азия, намираща се в Синдзян-уйгурския автономен регион в Народна република Китай. Буквално преведено, името означава „Ако влезеш, няма да излезеш“.

    Заема площ от около 270 000 км² от басейна на р. Тарим. Пресича се в северната и южната крайна част от два разклона на Пътя на коприната. Ключовите градове-оазиси са Кашгар, Яркенд и Хотан в югозападната част; Кука и Турхан в северната и Лулан и Дунсян в източната.

    Археологическите находки, намерени в руините в пясъка на пустинята, свидетелстват за тохарски, ранноелинистични и индийско-будистки влияния. Богатствата и опасностите са описани ярко от Аурел Щайн, Свен Хедин, Алберт фон льо Кок и Пол Пелио.

    Намерени са множество мумии, някои от които на възраст 4000 години. Те показват широкия кръг от хора, които са преминавали през пустинята. По всичко личи, че много от мумиите са потомци на европейци.

    По-късно в Такламакан се заселват тюркски народи. Започвайки от династията Тан, китайците периодично увеличават контрола си върху градовете-оазиси в пустинята, за да овладеят важната търговия по Пътя на коприната в Централна Азия. Местността е била владяна от китайци, тюрки, монголи и тибетци. Днешното селско население се състои най-вече от тюркските уйгури и казахи, а в градовете живеят предимно хански китайци.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:13 am

    Фуджи



    Фуджияма при изгрев с езерото Кавагучи

    Вулканът Фуджи (на японски Фуджи-яма富士山 или Фуджи-сан ,в зависмост дали в случая значи планина или връх) се намира на остров Хоншу и е най-високата точка на Японските острови - 3776 м. Вулканичната дейност е затихнала( последно изригване-около 1707 г.), когато вулканската пепел стигнала до Токио, отдалечен на 100км. Сега кратерът е покрит почти през цялата година с гъста снежна покривка с изключение на месеците юли и август, когато е най-удобното време за изкачване.

    Вулканът Фуджияма е не само чудо на природата, но и свещено място. Будистите го почитат като врата към отвъдния свят. Кратерът на вулкана е известен с името Найин (Светилището). Фуджияма заема важно място и в древната японска религия шинтоизъм, чиито последователи вярват, че скалите, дърветата и всички природни форми се обитават от богове и духове.

    Със своя покрит със сняг конусовиден връх, елегантно спускащи се склонове и идеално кръглата форма на основата, Фуджи е изключително красив. Издигайки се стремително към небето почти от морското равнище, при ясно време той се вижда от разстояние 80км. Фуджи е млад вулкан - появил се е преди около 600 000 години. Известни са 18 негови изригвания.

    Най-добре е да се озовете на върха на Фуджияма по залез , когато по небето, като по огромна палитра, греят невероятни цветове. До 1868 г. било забранено на върха да се изкачват жени. Според японците е недопустимо да не изкачиш Фуджияма поне веднъж в живота си, както е нелепо да го изкачиш повече от един път. Най-посещаваната планина в света е именно Фуджи.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:15 am

    Еверест





    Гигантската планинска система на Хималаите е разположена в Азия. Тя има площ около 650 000 кв. км върху значителни части от територията на Непал, Индия, Китай и Пакистан. Общата дължина на системата достига 2500 км, а средната й ширина е 180 км. Там се намират единадесет от четиринадесетте върха на земята високи повече от 8000 м.



    За първи път човечеството научава, че Еверест е най-високата точка на планета през 1852 г., когато върхът, отбелязан дотогава на топографските карти като Пик XV, е измерен 8840 м. През 1954 г. са извършени нови наблюдения и изчисления от индийския топограф Б. Л. Гулатий и височина на Еверест е определена на 8848 м. Тази височина е потвърдена по-късно и от Министерството на туризма в Непал през 1983 г. Върхът е наречен Монт Еверест, на името на англичанина Джордж Еверест, военен инженер, топограф и изследовател, ръководител на Индийската геофизическа служба в периода 1830-1843 г. В началото на XX в., става известен с тибетското име Чомолунгма, което на езика на местното население означава "богиня майка на земята". Сагарматха е непалското име на върха, което значи "високо в небесата". Опитите за организиране на експедиции към Еверест датират още от началото на 1893 г. Първите три експедиции са организирани от англичаните през 1921, 1922 и 1924 г. Първата разузнава подстъпите към върха. При втората експедиция щурмовата група стига до височина 8235 м, което е рекорд в дотогавашната човешка история. За първи път за изкачването се използуват кислородни апарати и участвуват шерпи - като високопланински носачи. След първия несполучлив опит се правят още два, като при втория щурмовата свръзка Брюс-Финч стига до височина 8235 м. При третия опит малко над Северното седло се откъсва огромна лавина, в която загиват мнозина от състава на експедицията и седем шерпи. Експедицията от 1924 г. завършва със смъртта на щурмовата група – Мелъри и Ървин, стигнала приблизително до 8540 м височина. Това е още една от неразгаданите тайни на Еверест - не са ли достигнали върха? И кога са загинали - на път за Еверест или при слизането от него?





    По-късно англичаните организират още две експедиции. През пролетта на 1933 г. (ръководител Х. Рътледж) трима души достигат 8572 м. През 1934 г. експедицията е необичайна по своя състав. Тя се състои само от един-единствен човек - Морис Уилсън, който загива на височина около 6400 м. Без особен успех завършват и следващите три английски експедиции през 1935,1936 и 1938 г. От експедицията през 1936 г. загиват 13 души - трима алпинисти и десет шерпи. Втората световна война задълго прекратява опитите да бъде изкачен Еверест. Те са подновени едва през 1947 г., когато канадецът Е. Л. Денман се опитва сам, тайно и без разрешение да изкачи върха, но скоро е принуден да се върне, без да е стигнал дори до Северното седло. 1952 е годината на две поредни швейцарски експедиции към Еверест. През пролетта ръководител е Е. Вис-Дюнан. Щурмовата свръзка Раймон Ламбер и Тенсинг Норгей достига 8600 м. Тридесет и две години от деня на първата експедиция към Еверест са необходими на човечеството, за да ознаменува победата си над върха на върховете. На 29 май 1953 г. в състава на английска експедиция, ръководена от Джон Хънт, на 8848 м височина стъпват новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей. Така към Еверест е трасиран първият маршрут.



    През 2004 г. се навършват 20 години от първото българско изкачване на Еверест по Словенския маршрут. Той е преминат само от осъществилите премиерата словенци през 1979 г. и от българите през 1984 г. През 1979 годината югославска експедиция, ръководена от Тоне Шкаря преминава Западния гребен изцяло, движейки се от базовия лагер по левия скален ръб на стената на превала Лхо Ла (западно от ледопада на превала), а от превала следва гребена до връхната точка на Еверест. На 10 май е направен първият опит за достигане на върха от В. Грошел и М. Манфреда, но алпинистите се връщат от 8300 м поради повреда в кислородната апаратура и измръзвания. Въпреки това те успяват да обработят изключително трудната част на камината, която сега носи името Камината на Манфреда. Вторият неуспешен опит е направен на 12 май от Д. Подбевшек и Р. Робас, които объркват пътя, губят много време и се връщат от височина 8300 м. На 13 май след изключително трудно катерене и при - 35°С Ириней Заплотник и Андрей Щремпфел достигат върха в 13,50 часа. Маршрутът е определен като един от най-трудните към Еверест и кръстен Жестокият път.



    През 1984 година петима българи стигнаха до най-високата точка на земното кълбо по Западният Гребен - Словенския маршрут. Христо Проданов реализира най-ранното изкачване през предмусонния сезон - на 20 април и стана 13-ия човек, който стъпва на Еверест без кислород. Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков осъществиха пълен траверс на масива(Западен гребен - Еверест - Южно седло - Западен циркус - базов лагер), изкачвайки се по Западния му гребен и слизайки по Класическия маршрут откъм Непал.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:16 am

    Мъртво море


    Мъртво море е езеро в Близкия Изток, в което се влива река Йордан. Граничи с Израел, Западния бряг (на р. Йордан) и Йордания.

    Разположено е на 396 m под морското равнище и има площ от около 1020 km2 Съдържанието на сол във водата достига до 33%. Мъртво море е около 76 km на дължина и 18 km на ширина, като най-дълбоката точка е на 400 m.

    Езерото е разделено на две части- северна, която е и по-дълбока и южна, по-плитка(едва 6 м), в която се намират и големите стълбове сол,приличащи на айсберги. През лятото температурите там достигат 50 градуса по Целзий и водите на река Йордан и няколко по-малки потока се изпаряват бързо, оставяйки утайки от глина, пясък, каменна сол и гипс на дъното на езерото.През по-влажните зими в Мъртво море се изливат ежедневно над 6,5 милиона тона валежи.Установено е ,че ако липсва изпарение, нивото ще се покачва с 3 м годишно.

    Мъртво море почти няма растения и животни.Само някои едноклетъчниуспяват да оцелеят в 6 пъти по-солените води на езерото спрямо тези на океаните.Арабски заселници през Средновековието вярвали, че птиците не биха могли да да прелетят над него заради отровните му изпарения.Но ята скорци,все пак, оживяват района.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:19 am


    Матерхорн



    Матерхорн (на немски Matterhorn, на френски Mont Cervin, на италиански Cervino), висок 4 478 м, е връх в Алпите. Той е разположен на границата между Швейцария и Италия. Има вечни снегове и ледници. Матерхорн е най-късно изкаченият от високите алпийски върхове. За първи път е изкачен на 14 юли 1865 от седемчленна група алпинисти, водена от английския алпинист и писател Едуард Уимпър. Четирима от тях намират смъртта си при спускането. Красивата пирамидална форма на върха може да бъде видяна от швейцарския град Цермат и от италианските алпийски градове Брьой-Червиния и Валтуранж.

    Матерхорн е вероятно един от най-познатите върхове в Алпите, благодарение на своята специфична пирамидална форма, която е отразена върху опаковките на швейцарските шоколади Тоблерон.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:21 am

    Водопадът Виктория
    Водопадът Виктория - първият, който посетил и описал водопадът бил Дейвид Ливингстън. Той плувал по Замбези с нестабилно кану. От километри се виждали "петте пръста" - пет от главните водопада на Замбези - като стоящи стълбове пара, отделени един от друг чрез малки островчета.
    Реших да посетя водопада Виктория -- пише Ливингстън - наричан от местното население Мосиоатуна, което значи " Дима, който гърми". Пред нашите погледи се откриха огромни стълбове "пара", видима от около десет километра. "Парата' се люлееше по посоката на вятъра. От това разстояние ни се струваше че извисените стълбове от "пара" се смесват с облаците. В основата си те бяха бели, а по - нагоре ставаха черни като дим. Цялата картина беше необичайно красива. Брегът и островът в реката бяха украсени с горска растителност от всевъзможни видове и цветове. Във всяко дърво имаше нещо особено, специфично. Ето над нас стои огромен боабаб - всеки от огромните му клони може да послужи за стъбло на голямо дърво. До него се нареждат група стройни палми, които с перестите си листа придават изключителна красота на цялата картина. Водопадът е заграден от три страни от стръмни откоси, високи около 100 метра, аз напуснах лодката , с която се бяхме добрали дотук , и се настаних в друга, по - лека. Така продължих заедно с хората, познаващи бързеите. Грепците провираха лодката между водовъртежите и ме докараха до остров в средата на реката, недалеч от водопада. Макар че водопадът беше много близо, не можехме да определим къде се губи тази огромна водна маса - струваше ни се просто, че тя магически попива в земята. Не можех да разбера това дотогава, докато не пропълзях страхливо до самия ръб и не погледнах надолу в огромната пукнатина. Тя се ширеше от единия до другия бряг на Замбези на разстояние близо километър и водата се хвърляше от височина стотина метра. Целият водопад всъщност е пукнатина, образувана в твърдата базалтова скала от десния до левия бряг на Замбези. Като се вгледах надолу, не видях нищо друго освен гъст бял облак, над който светеха две ярки дъги. От този облак се извисяваше на 60 до 90 метра огромна струя пара. Когато приключих моите наблюдения, изрязах на едно дърво инициалите си и датата 16.XI.1855.
    Наближиш ли водопадът Виктория - чуваш грохот и тътен, който идва
    сякаш изпод земята. Появява се и характерната дъждовна дъга. Милиарди капчици сякаш изкачат от глъбините. Това е накарало и местните жители да наричат водопадите " Дима, който гърми". Пред водопада е паметникът на Ливингстин в цял ръст. Често след онази забележителна дата - 16 ноември 1855 година, той заставал тук и се любувал на внушителната гледка.

    Дейвид Ливингстън е бил мисионер и преди всичко изследовател koйто се опитва да промени отношението на Западна Европа към Черна Африка, който посещава и описва чудото на Африка - водопада Виктория.

    Водопадът Виктория може да го зърнете от птичи поглед с балон, побиращ 30 човека и издигащ се на 120 метра височина. 20 долара са добра цена за предлаганото изживяване. По думите на екскурзовода - 1700 метра широчина и 100 метра височина в най - високата му точка. Гледката от балона е зашеметяваща. Всъщност това е едно от седемте природни ( естествени) чудеса на света. Водопадът Виктория е два пъти по - висок и два пъти по - широк от прочутия Ниагарски водопад.


    ко човек не си наеме дъждобран от входа, намокрянето му до кости е просто въпрос на броени минути.

    Безброй водни капчици отлитат и падат тук като обилен дъжд. Така при наличието на много влага и топлина са се образували джунглите около водопадите. Ако за миг можеш да забравиш шума и грохота, се озоваваш в друг, далечен свят. Ставаш като тези, които са видели тук непокътнатите девствени гори.



    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:22 am

    Езеро Туркана


    Езеро Туркана

    Езерото Туркана е най-големият вътрешен воден басейн на Кения, Източна Африка. То е с площ 6405 кв.км, максималната му дълбочина е 73 м, а дължината - 312 м. На 5 март 1888 г. до неговите брегове първи стигат граф Самуел Телеки и Лудвиг фон Хьонел. Първоначално графът го кръщава на името на австрийския престолонаследник Рудолф.

    Любопитен факт от историята на този басейн е, че водата му, която по принцип става за пиене, постепенно влошава качествата си. Това се дължи на най-големия от притоците му - река Омо, която не може да насмогне на изпаренията вследствие на горещините. Изворът на реката е на територията на Етиопия, на 640 километра източно от устието й. Особеност на водата в езерото Туркана е, че съдържа сода. Освен това от него не извира нито едно поточе.

    Водният басейн се радва на голямо количество сладководни обитатели. Сред тях най-многобройни са тигровите риби и нилските костури, които често изхвърлят стрелката на кантара над 100 килограма. Водоемът има прекрасни условия за риболов. Затова допринася и липсата на водорасли в него.

    Районът на езерото е истински рай за крокодилите. По данни на зоолози и изследователи техният брой надхвърля 12 000. Тук се навъртат също хипопотами и водоплаващи птици.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:24 am

    Калахари


    Калахари е пустинна до полупустинна местност в Южна Африка. Тя заема 2,5 млн. кв. км. Нейната територия е поделена между няколко страни - Конго, Зимбабве, Ангола, Замбия, Намибия и Ботсвана. Повечето от хората, които живеят във и около пустинята, се занимават със селско стопанство.



    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:25 am

    Парка Йелоустоун



    Йелоустоун е обявен за национален парк на 1 март 1872 година. Той е най-старият в света и се нарежда сред най-големите естествени резервати. 96% от площта му принадлежи към щата Уайоминг, 3% е на територията на Монтана и 1% - на Айдахо. Точната площ на парка е 8983 кв.км. Името му дават специфичните жълти скали на Гранд каньон Йелоустоун, който е част от Роки Маунтинс, със средна надморска височина 2440 м. Най-високата точка на парка - Eagle Peak, е разположена на 3462 м н.в. През 1978 г. ЮНЕСКО го обявява за наследство със световна значимост.

    В продължение на милиони години избухването на вулкани формира специфичния релеф на Националния парк Йелоустоун. Последните по-големи трусове са преди 2,1 млн. години с магнитут между седма и осма степен по Рихтер. Този факт причислява Йелоустоун към супер вулканите.

    Morning Glory Pool е сред най-красите скални басейни в типичната за региона жълто-оранжева окраска.

    Първият бледолик, стъпил на територията на парка през 1807 г., е траперът Джон Колтър. Индианските племена шошони населяват тази територия още преди 12 000 години. Описанията на трапера, който бродил там до 1810 г., предизвикват голям интерес сред бледоликите и те започват да нахлуват в считаните за непроходими до тогава земи и да изтласкват индианците. Първи атакуват новите земи трапери и златотърсачи, а през 1834 г. е проведена и първата експедиция за проучване на територията.

    След построяването на жп линия през 1920 г. тук пристигат и първите туристи. Първоначално ловът е сред любимите атракции, организирани за посетителите, но по-късно го забраняват. Над 3 млн. туристи са минали през парка през последната година.

    Многобройните топли извори и гейзерите, както и някои редки видове животни са най-ценното в резервата. Сред атрактивната фауна интерес предизвикват бизоните. Тук се срещат над седем редки видове чифтокопитни и нечифтокопитни. Фауната е представена и с два вида мечки - черна и гризли, 50 вида бозайници - пума, рис, вълк, койот. Сладководните риби са 11 разновидности, влечугите - 5, земноводните - 4, а птичият свят включва над 200 вида.

    През 70-те години на миналия век мечките стават агресивни и започват да нападат хора. Ситуацията обаче е овладяна и сега животните рядко се появяват близо до местата, където туристите си устройват пикник. Служители на парка се грижат за храната на мечките и последните проявяват агресивност само когато имат малки.

    По-опасни са бизоните. Те могат да развият скорост над 50 км/ч, а изпаднат ли в ярост, по-добре е да не сте насреща им. Не са безобидни и вълците, чиято популация в парка все повече се множи през последните години.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:26 am

    Долината на смъртта



    Залез над монашеския гейзер



    Най-големият парк очарова с пустинята си, "Градът на призраците" и "Замъкът на Скоти" привличат туристите

    Долината на смъртта се смята за най-големия природен парк на територията на САЩ и заема около 3,3 милиона квадратни метра. От Запад долината свършва край планината Телескоп пик. От Изток долината граничи с планината Дантез Вю, от чийто връх се открива невероятна гледка на цялата територия. Долината на смъртта е преди всичко колоритна и невероятна пустиня, която е създала природата. Тя предлага изумителен пейзаж, към който имат интерес геолози, историци, изследователи, хора на изкуството и туристи. Най-ниската точка на областта е Бедуотър, който се намира на 200 м под равнището на морето.

    Националният парк Долината на смъртта е отворен цяла година, но температурите през лятото стигат до 50 градуса по Целзий и ако не понасяте жегата, най-добрият период за посещения е през зимата. Точно затова през периода от февруари до средата на април има най-много туристи. През ноември обаче също има доста посетители. Запознати съветват пътешествието в долината да се започне от мястото "Фурнес Крик". Това е най-оживената част на Долината на смъртта. На нея са разположени къмпинги, ресторанти, закусвални и басейни. Тук можете също така да яздите кон и да се разходите с него по необичайните места на парка. В сградите на туристическия център "Фурнес Крик" има също така музейни изложби и книжен център на Асоциацията на естествената история на Долината на смъртта.

    Къмпингът "Фурнес Крик" също е отворен цяла година. От средата на април до средата на октомври гостите могат свободно дa резервират за себе си къщи в този лагер. По време на интензивния период на туристически сезон врати отваря и още един къмпинг за пътешествeници - "Тексас Спринг".

    Общо на територията на Долината на смъртта има девет къмпинга, в които има 1500 къщи за туристи. Цената им е от 10 до 16 долара на нощ. В парка се намират много различни атракции и места за развлечения. Един от тях е "Градът на призраците", който представлява стар изоставен миньорски град. В него се намира къщата на известен златотърсач - "Замъкът на Скоти".

    Ценителите на природата ще могат да се насладят на красивите пейзажи на дивата пустиня, на планински върхове, покрити със сняг, пясъчни дюни и друга девствена природа. Гостите на долината могат да изследват различни места с мощни джипове по специални маршрути за туристи. Те също така могат да практикуват алпинизъм и да карат колело за планина. В края на октомври горските рейнджъри на парка провеждат семинари по астрономия, изучаване на пустинята, история на ранното строителство в областта и геология. Тези програми се провеждат в туристическия център "Фурнес Крик" и в "Замъка на Скоти". Там рейнджърите носят дрехи от 1939 г. и всеки ден представят исторически театрални постановки от 9,00 сутринта до 17,00 вечерта. Организират се също така разходки по дъното на каньоните на парка.

    Независимо от това, че Долината на смъртта представлява суха и безжизнена пустиня, това е прекрасно място за посещения. Тя грабва и очарова туристите със своята уникална природа, исторически места и предлага прекрасна възможност за почивка. Долината има лоша репутация заради своето име и зловещата история на някои места, които бяха открити на нейната територия. Историците разказват, че първите жители на Долината на смъртта са били американските индианци от племето Шушони. През 1849 година в долината се появяват първите бели колонизатори. Те смятали, че пътят през нея ще е най-краткият на път за Калифорния. Техните очаквания се превърнали в трагедия. Само няколко души оцелели през адските жеги и затова я нарекли Долината на смъртта.

    "Замъкът на Скоти" се намира в североизточната част на областта. Той представлява средновековна кула музей и замък, който е архитектурен паметник, построен в началото на 20-те години от миналия век. Първоначално това била нещо като вила - дом за отдих, който е отдалечен от цивилизацията. Замъкът бил построен по идея на американския милионер Албърт Джонсън. Сградата представлява по-малко копие на "Сан Симеон" и е напълнена с антични, исторически и други необичайни предмети.

    Историята за построяването на замъка е също така много необичайна. В началото на ХIХ век златотърсачът Уолтър Скот се запознал с Албърт Джонсън. Скот бил известен по това време като "Скоти от Долината на смъртта", тъй като в продължение на десетки години изследвал района Рейлайт в долината. Скоти, който познавал отлично тези места, препоръчал на Джонсън да построи вилата си в местността Грейпвайн кеньон. Тя се намирала на високо място и оттам се виждала цялата долина. Но най-важният фактор, който изтъкнал Скоти, били водните източници, които се намирали в този район. Много скоро в тази част на долината била построена голяма многоетажна сграда в испански стил. За да построи този замък, Албърт Джонсън изхарчил цяло състояние, но не съжалявал за това. В четирите ъгъла на покрива били издигнати кули. Вътре в самия замък има примитивна мебел в югоизточен стил, а стаите са от времето на крал Артур. Сградата е била построена за девет години, като били изхарчени над 2 милиона долара, което е невиждана сума за онези времена. Когато комплексът бил завършен, Джонсън го нарекъл - "Ранчото в долината на смъртта". Но тъй като по-чест гост в замъка бил Скоти, лека-полека сградата получила името - "Замъкът на Скоти".


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:30 am

    Мамутовата пещера ( национален парк )


    Националният парк Мамутова пещера се намира в Северна Америка, по-точно в Апалачите, басейна на Грийн Ривър в цетралната част на щата Кентъки, САЩ. Това е най-дългата система от пещери на Земята. Главният вход на пещерата, наречен Бродуей, води до система от коридори, лабиринти, проходи, пропасти и зали. Те са разположени на 5 етажа и имат обща дължина около 591 км. Една от най-големите зали е известна като “Купол на мамута”, дълга е 120 метра, широка 50 метра и висока 75 метра. Най-голямо е разнообразието във “Вълшебната пещера”, рядко посещавана поради неудобните подстъпи. В огромната зала “Голямата ротонда” свободно могат да се поберат хиляди посетители. Други интересни зали са “Готическата катедрала”, “Балната зала” и “Гробът на великана”. Влиза в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО на 27 октомври 1981 година и става Биосферен резерват на 26 септември 1990.


    Първите хора, които посещават пещерата са древните индианци. Те използват светлината на тръстикови факли, за да се придвижват в тъмното. Намерени са много добре запазени човешки мумии и други археологически находки, които свидетелстват за човешко присъствие в района от поне 4000 години, но с голяма вероятност е около 6000 години.

    В по-съвременната история, легендата разказва, че първият човек, натъкнал се на пещерата, е ловец, който докато преследва мечка по Грийн Ривър, случайно открива отвора на пещерата. Това става през 1790 година. По време на войната от 1812 година между Англия и САЩ, в пещерата работят роби миньори, които извличат материалите, необходими за изработването на барута. Към края на войната тя става известна, превръща се в туристическа атракция, и посетители от всички краища на Щатите идват да я видят. Мамутовата пещера е продадена на няколко пъти и когато нейн собственик е Хайман Грац (Hyman Gratz), той използва робите си като екскурзоводи. Един от тях, Стивън Бишоп (Stephen Bishop), остава в историята със своите приноси към опознаването на района. Съвременниците му го описват като мъж със смесена кръв, който носи шапка с цвят на шоколад, зелен джакет и карирани панталони. Заслугите му се състоят в откриването на подводни реки, на непознати дотогава галерии, дълги километри, и изготвянето на нови карти на пещерата. Той също така открива сляпата риба, наколко вида змии и гравирани от древните индианци гипсови парчета. След различни употреби на пещерата - като мина, болница, актьорска сцена, място за сватби, най-накрая през 1941 година тя е обявена за национален парк, за да се запазят галериите, реките, флората и фауната.

    Независимо от сезона, климатът на Кентъки е мек. През лятото дневните темепратури може да са доста високи - над 80°F (30°C), но нощите остават хладни. През зимата вали сняг и температурите падат до 4°-7°C. Най-сухият сезон е есента. Средните годишни валежи са 48 инча, а средния годишен снеговалеж - 14 инча.


    Мамутовата пещера се е формирала в продължение на милиони години и геологическите процеси все още продължават.

    Флората и фауната на пещерата са едни от най-разнообразните и богатите. Досега са документирани 130 вида, като 12 от тях са слепи (нямат очи), а някои други нямат пигмент. 70 вида спадат към застрашените от изчезване. Пещерата обитават птици, риби, насекоми, бозайници, растения и влечуги. Тя е дом на саламандри, жаби, речни раци, охлюви, паяци, щурци, гущери, костенурки, змии и прилепи.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:32 am

    ЕЗЕРО ТИТИКАКА - плавателно море на покрива на света


    Разположено е в падина между източните и западни разклонения на Андите. На северозапад водите му мият перуански брегове, а на югоизток – боливийски.

    - Титикака е едно от големите високопланински езера в света (3812 м). По него плават кораби с голяма водоизместимост и е най-високото, което не се излива в морето, а в друго езеро – Поопо, по река Десагуадеро.
    - Толкова е високо, че местните жители са с различни физиологични данни (по-големи бели дробове, сърце и далак), отколкото хората, обитаващи по-ниска надморска височина.
    - Поради площта си (8686 кв. км) високата планинска верига, която го заобикаля, остава зад хоризонта при плаване. Бурните зимни ветрове предизвикват силно вълнение.
    - По воден капацитет (827 куб. км) е най-голямото в Латинска Америка. Поради дълбочината му (около 280 м) температурата на водата по повърхността се задържа между 11 и 12 градуса през цялата година. Деветдесет процента от водите, които го подхранват (над 25 реки), се изпарява, поради което е доста по-солено от останалите сладководни езера в света.
    - Езерната фауна изобилства с пъстърви и други характерни видове, както и интересен вид жаба (Telmatobius сuleus) дълга почти половин метър и с тегло от 450 г, която никога не излиза от езерото. Необходимият за живота си кислород приема от водата чрез кожата си. Популацията се изчислява на 15 милиона.
    - Два от най-големите кораба, които плават по Титикака, са построени в Англия през 1905 и1930 г. През 1970 г. е построен трети. След като пристига в Перу, корабът е разглобен и пренесен на части с мулета до езерото, след което е сглобен отново.
    - Островът на слънцето – легендарната люлка на инките, се извисява от езерните води като гигантско морско чудовище. Каменните дворци на императорите и до днес могат да се открият сред руините.
    - Индианските народи, обитаващи бреговете му, използват стеблата на тотора – вид тръстика, за храна на добитъка, строителство на жилища, включително и наколни, и изящни плавателни съдове, с които порят водите на езерото (много напомнят на папирусовите лодки на африканските народи от езерото Чад).
    - В крайграничната част на Титикака (полуостров Копакабана) се чества всяка година празникът на Богородица от Копакабана. В деня на религиозния празник хиляди поклонници се стичат в храма, за да се поклонят пред образа й. Още от праисторическо време това място е било важно светилище.
    - Уатахата е живописно пристанище с яхтен клуб на брега на езерото, откъдето се предприемат разнообразни плавания.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:33 am

    ЛА ПАС


    Разположена е в западноцентралната част на страната на 3627 метра надморска височина между планините Чакалтая и Илимани, покрити с вечен сняг.

    - Основана е през 1548 г. от испанските завоеватели под името Нуестра Сеньора де ла Пас. Разположена е в дъното на котловина, наречена Чукиабо или Чукияп (златна сеитба на езика аямара, тъй като подпочвеният пласт на града е златоносен). През 1827 година е преименувана в Ла Пас де Аякучо в памет на прочутата битка.
    - Летището, наречено Ел Алто, е на 4085 м надморска височина – най-високото в света. Спускането до града по път, заобиколен със стръмни пропасти, е незабравимо изживяване.
    - Ла Пас е с най-високото голф-игрище ( Малясиля) и най-дългата ски-писта (Чакалтая).
    - Поради високата надморска височина и недостига на кислород пожарите не са обичайно явление, макар седалището на правителството – Паласио Кемадо (Изгорелият дворец), да е станало на два пъти жертва на пламъците, заради което е наречено така.
    - Въпреки голямата височина в Ла Пас рядко вали сняг.
    - В града почти не се срещат равни терени. Павираните улици в старата част са тесни и извити, като някои от тях са под голям наклон и трудни за изкачване.

    Заслужават да се видят:
    - Пласа Мурильо или Пласа де Армас, където се намират катедралата, дворецът на правосъдието, базиликата Нуестра Сеньора де Ла Пас, изгорелият дворец.
    - Църквата Сан Себастиян, построена в Чукиабо.
    - Църквата Сан Франсиско (1753-84) – великолепна барокова фасада с изобилие на растителни и животински елементи.
    - Националният музей по изобразително изкуство (1775 г.).
    - Домът на маркиза Виляверде (ХVІІІ в.).
    - Църквата Сан Педро (1790 г.) – паметник на късния барок и ранния неокласицизъм.
    - Църквата Санто Доминго (1725 г.) –катедрала в смесен колониален стил.
    - Централният парк край река Чукияпу.
    - Ел Меркадо де лас Брухас (Пазарът на вещиците) – на ъгъла с Линарес Сегарнага, един от най-странните в света. На него се продават всякакъв вид билки и вълшебни предмети.
    - Валье де ла Луна (Лунната долина) - на 30 минути с кола от града. Естествената ерозия е създала най-странните геологически образования на планетата).
    - Ски-пистата Чакалтая – най-високата в света (5600 м надморска височина).


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e on Сря Дек 12, 2007 1:40 am

    Амазонка


    Река Амазонка в Южна Америка е най-голямата река в света. Тя е най-пълноводната река и притежава най-обширния водосборен басейн на планетата. Името и идва от езика на местните индианци и се превежда като "буен поток". Протича през териториите на Перу, Колумбия и Бразилия.


    Великата река

    Да си представите Амазонка е толкова трудно, колкото и безкрайността. Умът се обърква, като не намира границите и. Река Амазонка е дълга 6440 км., което се води като официална цифра. Тези данни обаче днес са предмет на спорове. Реката извира от езерото Лаурикоча, разположено на около 5000 метра надм. височина в перуанските Анди. От него води началото си река Мараньон, която се счита за началото на Амазонка. След това реката се вие из най-голямата равнинна област на Земята- Амазонската низина. През нея реката не се движи в права посока, а меандрира непрекъснато до делтата си. Тя протича през район с екваториален климат и постоянните дъждове я превръщат в най-пълноводната река в света. Всяка секунда Амазонка влива над 1 млн. куб. м. в Атлантическия океан, което представлява около 40% от оттока на всички реки на планетата. В нея се вливат над 15 000 реки, 30 от които са по-пълноводни от Дунав. Амазонка образува най-могъщата речна система в света. Освен това Амазонка е толкова широка, че когато човек застане на единия и бряг не може да види другия. В устието си реката е широка над 350 км, при Манаус- 90, като по-нагоре намалява. Много широк е района, където в Амазонка се влива река Рио Негро. Река Амазонка притежава най-големият водосборен басейн в света, чиято площ е над 7 милиона кв.км., т.е. колкото Австралия. Най-големите притоци на "великата река" са Рио Негро, Мадейра, Топажос, Япура и др. Особенно значителен приток е Рио Негро, който се влива край Манаус. Името на Рио Негро (в превод от испански Черна река) идва от факта, че водите на реката изглеждат черни, макар че са изключително чисти. Цвета им се дължи на водните растения в нея и обитаващите я микроорганизми. Това е една от най-пълноводните реки в света. Мястото, където черните води на Рио Негро се вливат в светлите води на Амазонка представлява истинско зрелище, което местните индианци наричат "Сватбата на реките".


    Делтата


    Тази огромна река носи и най-големите наноси на света, вследствие на които се е образувал най-големият наносен остров на Земята Маражо, който на площ е колкото Швейцария. В тази си част реката е широка над 350 км. Тя влива в Атлантическия океан толкова голямо количество вода, че образува своеобразно сладководно езеро насред океана, разпростиращо се до над 500 км. от делтата.

    Флора и фауна

    Амазонка протича през най-голямата и най-богата на флора и фауна горска система в света. Това е най-могъщата екваториална гора на планетата, изсичането на която поражда най-големия екологичен проблем в света. Само за последните 50 години Амазония е загубила почти 1 млн.кв.км. гори. Но и днес те заемат над 5,5 млн. кв.км. и са най-голямата горска система в света.

    Синьо-жълт ара- типичен обитател на амазонската гора
    .
    Джунглите на Амазонка имат най-впечатляващото биоразнообразие в света. Тук са познати повече от 1/3 от организмите на планетата, като много от тях все още не са познати на науката. Всяка експедиция в амазонските джунгли се връща с новооткрити видове, непознати досега. Амазонските дъждовни гори са дом на над 150 000 вида растения, 1800 вида птици, 450 вида бозайници и др. Най-известни представители на тази уникална екосистема са множеството папагали, от които 26 вида са обединени като амазонски папагали. Сред тях е папагалът ара, един от най-типичните обитатели на амазонската гора и най-големият папагал в света. Други известни видове са дървото гигантска сумамейра, достигащо височина над 80 метра, огромният брой орхидеи и др. сред растенията и ягуар, пума, оцелот, ягуарунди, тапир, ленивец, птици тукан, колибри, а също и огромен брой маймуни сред животните. Тук се срещат и огромен брой дървесни жаби, сред които е и кокои- най-отровната жаба на света. В отровата на тези жаби индианците топят върховете на стрелите си.

    Пиранята е най-хищната риба в света

    Виктория регия- най-голямото водно растение в света с диаметър над 2 метра

    Освен горите впечатляващо е и биоразнообразието на самата река Амазонка. Най-типичен пример за него са рибите: в Амазонка живеят над 3000 вида риби или повече отколкото в целия Атлантически океан. Няма друга река в света с такова разнообразие на видове. Сред рибите най-известни са най-хищната риба в света- пираня, най-голямата сладководна риба пираруко, дълга над 4 метра, хищната риба речен тигър и електрическата риба. Освен чисто сладководните обитатели в Амазонка се срещат и видове типични за океаните като амазонски речен делфин, амазонски ламантин и дори акули. Те са привлечени тук от големите размери на реката и изобилието от храна. Най-опасни сред влечугите са отровните змии, големия черен кайман, един от най-големите крокодили в света и гигантската зелена анаконда, най-голямата змия в света, дълга над 11 метра. Сред водните растения уникална е гигантската лилия Виктория регия, която е най-голямото водно растение в света. Диаметърът и достига до над 2 метра.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!

    Sponsored content

    default Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Чет Сеп 21, 2017 8:38 am