Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    няма песен без край-тъжна история

    Share
    avatar
    ~КоТеНцЕ~
    vip
    vip

    Брой мнения : 333
    Age : 25
    Location : Карлово
    Registration date : 09.12.2007

    default няма песен без край-тъжна история

    Писане  ~КоТеНцЕ~ on Сря Дек 26, 2007 11:35 am

    Няма песен без край!!!



    Хей,момче,сещаш ли се за шамара,който ти ударих,когато се опита да ме целунеш?Сещаш се сигурно,беше прекалено,за да го забравиш.Хей,момче,сещаш ли се,когато ми донесе първото цвете-беше синьо и ме подсещаше за твойте очи.Но цветето падна.Аз бях много тъжна,но ти се усмихна и каза,че ще ми донесеш много такива цветя,но нито едно от тях нямаше такъв цвят,който да напомня за твойте очи.Хей,момче,сещаш ли се,когато един ден се опитах да те целуна,а ти се дръпна и ми каза:-Мъничка,аз не те обичам вече,обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно.Тогава те потледнах и казах"Сбогом!!!"Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза.Тогава усетих горчивия вкус на листото.Мислех,че то ще намали болката,но тогава чух твоя топъл и нежен глас:-Мъничка,мога ли аз друга да обичам?Тогава се обърнах и започнах да те целувам.Колко беше мил света в тези мигове.На другата сутрин отидох при теб,но ти беше блед,тъжен.Не говореше...и когато поисках да си ходя,ти каза:-Мъничка,днес заминавам за Америка!Може би повече няма да се видим!Аз бях потресена от твойте думи.На първо време си пишехме,но после разбрах че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка:"Да обичаш е също като да пееш песен,но няма песен без край!"

    Един ден,когато се върнах от училище видях писмо,адресирано до мен и веднага познах неговия почерк.Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафаркато другите неотворени.Двоумях се.С треперещи ръце го отворих.В него пишеше:"Мъничка,на 12ти вечерта тръгвам от Америка.На 13ти вечерта ще бъда в София.Връщам се завинаги.Когато чуеш моя глас,ако не ме искаш затвори слушалката.Ако ме искаш ще поговорим и ще бъде както по-рано.И кой казва,че "няма песен без край".

    Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени,а до нея е намерен вестник на 13та страница ,на която пишеше:"...Самолет,който през нощта тръгна от САЩ до София,експлодира близо до Югославска граница.Живи няма...още не е открита причината за експлозията..."В допълнение на писмото е написано с кървави букви"Да обичаш е същото като да пееш песен,но няма песен без край..."

      В момента е: Пет Дек 15, 2017 8:11 pm