Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Музика като на кино

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Музика като на кино

    Писане  zay4e on Нед Дек 30, 2007 10:16 am

    Около коледния концерт на Белослава миналата година се гмурнах из дебрите на арабските мъдрости и изрових с любов едно позитивно предсказание, което тези дни – за ужас на скептиците - се сбъдна. Белослава наистина направи един невероятен трети поред зимен концерт в уютния Народен театър, който по някакъв начин ужасно й отива.

    Тази година шоуто беше толкова приятно, че вече официално традицията е в календара ми със събития, редом с националните празници и рождения ден.

    Концертът беше най - кинематографичния лайф на Белослава досега. Издържан в стилистиката на новия-стар джаз, той започна на тъмно с инструментална джаз тема на музикантите, които тази година Белослава избра за съучастници - Цветан Недялков (китара), Димитър Льолев (саксофон), Веселин Веселинов-Еко (контрабас и бас), Митко Семов (ударни) и разбира се – маестро Живко Петров, с когото певицата е неразделна почти от началото на кариерата си.

    Бек-вокалите бяха на Петър Салчев, Майкъл Флеминг и Криси Кокорска, за които ще стане дума отново малко по-късно.

    След края на темата, кадифеният глас на певицата се чу и тя изгря на сцената в бяла брокатена рокля с гол гръб, която побърза да покаже по онзи нейн начин – кокетно и танцувайки.

    Усещането на Белослава за движение и сценичното й поведение до голяма степен напомнят пеенето й – меко, нежно, плътно, позитивно и мега-женствено. И докато певицата изпълняваше “Искам те” и с обичайната доза патос обясняваше как “Докато си липсваме, докато се търсим и докато се намираме, се обичаме”, си мислех че е адски приятно на сцената да има такъв човек – от който струи слънце през зимата и който успява да се чувства добре в кожата си и това да му личи.

    А Белослава не само е прерасна в кожата и ретро-стила си, а и в джаза, където ни хвърли по време на концерта си.

    На фона на мултимедията на Огнян Енев с класически любовни филми от 60-те години до днес (и от крилете на Вендерс, през целувките на Антониони, до фламенкото на Саура) певицата изпя песни от двата си албума ("Улици" и "Слушай ме") в нови аранжименти, както и няколко композиции от бъдещия й проект.

    Чухме “Ти и аз” във фюжън вариант, самба за пословично загубената калимба, “Слушай ме” с фънки-джаз контрабас и сладка “ходеща” импровизация на Белослава, диско-джази “Ти си ангел”, ейсид “Нямаме време с теб” и “Бягай от мен” и суинг-саксофони и ритъм в “Падам и не потъвам”.

    За да се потопим напълно във времето на класическия джаз в осъвременен вариант, чухме в едно семпло и чувствено изпълнение “You've Changed” на Били Холидей.

    Аранжиментите на Живко Петров бяха, както винаги, идейни и различни и ни впечатлиха за втори път в съвсем кратък период от време – скоро чухме същите песни в тотално различен чилаут-диско проект, който беше представен в Ялта.

    Специално за мен Белослава определено е в пъти по-интересна и атрактивна наживо, отколкото на запис. Защото пред микрофона сравнително малкият диапазон, в който пее, се превръща в необятна картина на усещания, стилове, емоции, дълбочини и фрази.

    И си мисля, че театърът всъщност е много подходящо място за артист като нея – тя буквално постоянно играе музиката, измисля и пресъздава истории и роли. Новото и интересното са нейна запазена марка и това е ясно не само за верните й почитатели, а и за хората, които я слушат за втори път например.

    Вечерта завърши с дуети с тримата беквокалисти - Петър Салчев (Синатра-кавъра “I've got you under my skin”), Майкъл Флеминг от Tri-O-Five (Never, Never Gonna Give You Up на Бари Уайт) и невероятната и ужасно любима Криси Кокорска (Supergirl), която отнесе главите на залата с безумния си черен глас.

    Разбира се, публиката не пусна Белослава да си ходи без един снежен бис на зимна песен. И я изпрати на крака, както заслужава.

    В крайна сметка мисля, че разочаровани нямаше и концертът достатъчно качи летвата, за да се чудим от сега какво ще измислят догодина Живко и певицата. Какво повече...

      В момента е: Сря Окт 18, 2017 10:08 pm