Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Априлско въстание 1876г. - част 1

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Априлско въстание 1876г. - част 1

    Писане  zay4e on Пон Яну 07, 2008 7:11 am

    Радикалните промени в стопанския, социалния и духовния живот на българите през Възраждането (от началото на ХVIII в. до Освобождението през 1878 г.) създават реални предпоставки за активизирането на българското общество в стремежа му за отхвърляне на османското политическо господство. Възрожденските процеси навлизат в периода на зрялост през 50-те години на ХIХв., което води до един нов етап в политическите борби на българския народ – етапа на организираното националноосвободително движение.

    Неговото начало се свързва с името на Георги Раковски (1821-1867), който пръв започва да изработва планове за освобождение на България чрез всенародно въстание. В резултат на дейността на Л. Каравелов (1834-1879) и Васил Левски (1837-1873) започва и същинската част на българската национална революция. Създават се Българският революционен централен комитет (БРЦК) и Вътрешната революционна организация (ВРО). Вследствие обаче на провала на на ВРО в Арабаконашката акция (22 септември 1872г.) и залавянето и гибелта на Апостола (6 февруари 1873 г.) революционната организация изпада в криза. В началото на 1875 г. Л. Каравелов се оттегля от активна политическа дейност, а все по-важна роля в живота на революционната емиграция започва да играе Христо Ботев (1848-1876). В този момент политическата ситуация на Балканите започва бързо да се променя.

    В края на 1874-а и началото на 1875 г. Османската империя започва да изпитва сериозни финансови затруднения. Високата порта не е в състояние нито да изплаща огромните си дългове към западноевропейските банки, нито да покрие бюджетния си дефицит. За да попълни държавната хазна, турското правителство пристъпва към увеличаване на всички преки и косвени данъци, събирани от подвластното население, като особено чувствително нарастват десятъкът и данакът “бедел” (военен данък, събиран от мъжете немюсюлмани). Новите данъчни тежести пораждат широко социално недоволство сред християнското население, което способства за постепенното революционализиране на балканските провинции на Османската империя. През пролетта на 1875г., първо в Херцеговина, а малко по-късно и в Босна, избухват спонтанни бунтове, които прерастват във въстанически действия за отхвърляне на османското владичество. Правителствата на Сърбия и Черна гора открито демонстрират подкрепата си към въстаниците. Славянофилските кръгове в Русия също разгръщат широка кампания за оказване помощ на двете разбунтували се области, а на страниците на западноевропейския печат множина общественици и политици проявяват симпатия към освободителните борби на балканските народи. Така Източният въпрос навлиза в нова критична фаза – т. нар. Източна криза (1875-1878).

    При така създадената ситуация революционно настроената българска емиграция в Румъния преценява, че съществуват всички благоприятни предпоставки за организиране на “всеобщо въстание” и в Българско. Във в. “Знаме” Хр. Ботев пише: “…сега е най-сгодно време да покажем на света, че и ний сме достойни за свобода…”. На 12 август 1875г., по инициатива на Христо Ботев и Стефан Стамболов, в Букурещ е свикано поредното комитетско събрание, което изработва конкретен план за въстание още през месец септември. Но времето за подготовката на замисленото всенародно въстание се оказва крайно недостатъчно, а повечето от предвидените в предварителния план на Българския революционен комитет (БРК) инициативи остават нереализирани. Така на уречения ден – 16 срещу 17 септември 1875г., опит за въстание е направен само в района на Стара Загора, с. Червена вода, Русенско и в Шуменско.

    Неуспехът на Старозагорското въстание предизвиква разочарование сред част от българската емиграция. Взаимните обвинения и личните противоборства отново вземат връх в отношенията между членовете на БРК. На 30 септеври 1875г. Христо Ботев подава оставка и прекратява издаването на в. “Знаме”. На 1 октомври 1875 г. в Букурещ е свикано ново общо събрание, което преценява, че провалът се дължи на липсата на войводи и възлага на Филип Тотю и Стефан Стамболов да продължат подготовката за ново въстание. След събранието обаче Букурещкия комитет престава да функционира.

    Саморазпускането на БРК през октомври 1875 г. подтиква по-революционно настроените емигрантски дейци да пристъпят към формиране на нова политическа организация. В началото на месец ноември в Гюргево се събират около 15-17 души, които са убедени, че задълбочаващата се Източна криза и продължаващото въстание в Босна и Херцеговина предоставят изключително благоприятни възможности за организиране на всеобщо въстание в българските земи. Водени от искреното си желание да помогнат за освобождението на своя народ, те пристъпват към изработване на цялостен план за бъдещото въстание, като за целта създават и свой революционен комитет. В историята на нашето националноосвободително движение този нов комитет остава известен под името Гюргевски революционен комитет (ГРК).

    Дейността на Гюргевския революционен комитет и провеждането на замисленото и осъществено от него през 1876 г. въстание са изследвани от много български и чужди историци, като най-голяма научна стойност имат научните трудове на Димитър Страшимиров (“История на Априлското въстание”), Христо Гандев (“Априлското въстание 1876”), Иван Хаджийски (“Психология на Априлското въстание”), Александър Бурмов, Йоно Митев, Христо Йонков и Дойно Дойнов, Николай Жечев и Константин Косев, написали монографията “История на Априлското въстания 1876”. Важно значение за изясняване на събитията, свързани с възникване на ГРК, имат и спомените на Захари Стоянов (“Записки по българските въстания”), Стоян Заимов (“Миналото”), Никола Обратенов (“Спомени по българските въстания”), Иваница Данчев и др. оцелели след Освобождението участници в Априлското въстание.

    Приема се, че заседанията на ГРК започват около 11-12 ноември и продължават до към Коледа. Централна роля в новия комитет играе Стефан Стамболов, а Стоян Заимов изпълнява функциите на негов секретар. Сред останалите участници изпъкват Георги Бенковски, Никола Обретенов, Георги Обретенов, Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Георги Измирлиев, Никола Славков, Димитър Горов. Работата на комитета протича в напълно демократичен дух и при строго спазване на конспирацията, включващо липсата на каквито и да е протоколи.

    Членовете на новосъздадения революционен комитет са единодушни, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново въстание в Българско. Затова вниманието на ГРК се насочва към изработването на детайлизиран план за подготовка на бъдещото въстание. Отчитайки опита от неуспешното Старозакорско въстание, гюргевските дейци решават да разделят територията на страната на революционни окръзи, в които да се премине към възстановяване на старата комитетска мрежа на В. Левски. Повечето изследователи приемат, че окръзите са четири: Първи – Търновски (централна Северна България, Габрово и Севлиево), Втори – Сливенски (Сливен, Ямбол, Котел), Трети – Врачански (Северозападна България, Софийско, Македония) и Четвърти – Пловдивски (Пловдив, Панагюрище и околностите). Според някои нови изследвания ГРК замисля и създаването и на Пети – Софийски окръг, включващ Софийската област и Македония, който да облекчи работата на Врачанския.
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Априлско въстание 1876г. - част 1

    Писане  zay4e on Пон Яну 07, 2008 7:11 am

    Априлско въстание 1876г. - част 2


    За главен апостол на Търновския окръг е избран Стефан Стамболов, а негови помощници стават Христо Караминков (Бунито) и Георги Измирлиев (Македончето). Във Втори Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов, а негови помощници са Георги Обретенов и Стоил войвода. Ръководството на Врачанския окръг се състои от главния апостол Стоян Заимов и помощниците му Георги Апостолов и Иваница Данчев. Начело на Пловдивския окръг застава Панайот Волов, с помощник Георги Бенковски, а за Софийския окръг (или Софийската област и Македония от Врачанския окръг) трябва да отговарят Никола Обретенов и Никола Славков. Последните двама обаче не успяват да достигнат до предназначения им район, тъй като Никола Славков е заловен от турските власти почти веднага след престигането си, а Никола Обретенов, над който също надвисва опасност от арестуване, се задържа известно време във Врачанско, но много скоро се принуждава да се върне във Влашкo.

    Според плановете на ГРК предстоящото въстание трябва да обхване предимно планинските райони – Стара планина, Средна гора, Пирин, Западните Родопи, Странджа, като в освободените селища се предвижда създаването на временно гражданско управление. Главните проходи трябвало да бъдат добре укрепени, за да не се допусне преминаване на турските войски през тях. Предвижда се изграждането на 24 опорни пункта, в които при опасност да намерят прикритие жените, децата и възрастното население. В плана на въстанието заляга и идеята за организиране на диверсионни акции по ж. п. линиите Одрин-Белово и Русе-Варна и прекъсване на телеграфните връзки. Едновременно с това трябвало да се подпалят Одрин, Пловдив, Пазарджик, София, Търново, Русе и др. селища. Всички тези действия имат за цел да предизвикат паника сред мюсюлманското население и да парализират местната турска власт.

    Поучени от провала на Старозагорското въстание, членовете на ГРК отделят специално внимание на предварителната военно-техническа и пропагандна подготовка на замисленото ново въстание. Важна роля в това отношение според тях се пада на местните комитети, които трябвало да направят цялото население съпричастно към освободителното дело. Надежди се възлагат и на българите, намиращи се на служба в руската и сръбската армия, които с опита и с военните си знания са изключително полезни за подготовката на въстаниците. За целта ГРК изпраща призив към младите български офицери да се завърнат в родината си и да се включат активно в борбата срещу Високата порта. Разчита се също и на многобройната българска емиграция в Румъния и Южна Русия, която може да окаже значителна материална подкрепа за подготовката на въстанието, а в решителния час – и да организира прехвърлянето и на предварително екипираните чети. Предвижда се да се направи цялостен опис на наличните ресурси на всеки окръг. Особено внимание се отделя се отделя на съгласуваността между отделните окръзи в решителния час. ГРК обсъжда различни наставления за въстаниците и дори подготвя текста на въстаническата клетва.

    Изработената от гюргевските апостоли тактика отчита и международната обстановка на Балканите с цел евентуалното решаване на българския политически въпрос в контекста на глобалния Източен въпрос. ГРК разчита, че широкото по размах въстание неминуемо ще привлече вниманието на Великите сили и ще ги принуди открито да се намесят в борбата на българите за освобождение. Напълно реална е и възможността за координиране на въстаническите действия в Българско с евентуална военна кампания на Сърбия и Черна гора срещу Турция.

    Замисленото от ГРК въстание трябва да избухне през пролетта на 1876 г., но точна дата не се фиксира, поради евентуалните извънредни обстоятелства в хода на подготовката. Затова събралите се в Гюргево апостоли посочват три възможни дати – 18 април, 1 май или 11 май 1876 г. Всеки окръг трябва да прецени към коя от трите дати ще има готовност за обявяване на въстанието, след което ръководителите на окръзите да координират помежду си общата дата за начало на въстанието.

    В навечерието на Коледа планът на ГРК е окончателно готов и определените за вътрешността на страната апостоли започват да се прехвърлят нелегално в България. Самият комитет се саморазпуска, а връзката с емиграцията е възложена на Димитър Горов, Иван х. Димитров и Янко Ангелов.

    Подготовката на въстанието в различните окръзи зависи от много фактори, но най-вече от организационно-агитаторските способности на главните апостоли и техните помощници, от активността на населението, от числеността на турските военно-полицейски сили.

    Измежду апостолите на Първи окръг най-рано започва своята дейност Георги Измирлиев. Малко след него в Търново пристигат Христо Караминков и Стефан Стамболов, който преминава в България едва през месец февруари 1876 г., тъй като непосредствено след като заседанията на комитета в Гюргево завършват, той отива в Букурещ, за да се срещне с намиращите се там емигрантски дейци. Първоначално ръководителите на търновския окръг насочват вниманието си към възстановяване на комитетската мрежа от времето на Левски, а впоследствие и към нейното разширяване. С помощта на Никола Кабакчиев (Търново), Стефан Пешев и Йонко Карагьозов (Севлиевско), Сидер Грънчаров (Горна Оряховица), Бачо Киро Петров (Бяла черква), Христо Патрев (Трявна), Иван Семерджиев, Цанко Дюстабанов, Никола Генчев, Христо Иванов-Големия и др. верни на революционните дело комитетски функционери, е разгърната широка пропагандна и подготвителна работа. Привлечени са военни специалисти като Петър Пармаков и поп Харитон Халачев. Започва и събирането на пари за закупуване на оръжие. В отделни селища се извършват тайни военни упражнения на мъжкото население, изграждат се бази с хранителни продукти и боеприпаси. Територията на Първи окръг е разделена на райони, като за всеки район са назначени опитни във военно отношение лица. За да се избегнат ненужните рискове, центърът на окръга е преместен от Търново в Горна Оряховица.

    Най-добре подготовката на въстанието се осъществява в Габровско, Севлиевско, Горнооряховско, Тревненско. Като цяло обаче търновските апостоли не успяват да разрешат изключително важния въпрос за снабдяване на населението с оръжие. Редица селища от района на Шумен, Разград, Търговище, Варна, Тулча остават извън периметъра на апостолската активност, а предвиденото за 24-25 април общо събрание на представителите на окръга не се провежда поради преждевременното избухване на Априлското въстание.

    Сериозни затруднения в подготовката на предстоящото въстание възникват и във Втори окръг. Първоначално в Сливен пристига Георги Икономов, който сформира окръжен комитет и пристъпва към възстановяване на местната комитетска структура. Стоил войвода пък изгражда четническа база в Балкана. В района на Странджа активна дейност развива Сава Катрафилов, а в Бургаско – Стоян Шивачев. През март 1876 г. в Сливен пристигат и Иларион Драгостинов и Георги Обретенов. Посъживяват се и комитетите в Карнобат, Ямбол, Котел. Това дави видим тласък в подготовката на въстанието, но скоро между Иларион Драгостинов и Стоил войвода възникват сериозни разногласия относно тактиката на бъдещите бойни действия, тъй като Стоил войвода защитава четническата тактика, а Иларион настоява за масово въстание. Тези спорове се отразяват неблагоприятно на върху цялостната подготовка на въстанието в Сливенския окръг. Големите турски военни поделения в тези земи също спират нейния прогрес.

    В Трети Врачански окръг подготовката започва още през есента на 1875 г., когато непосредствено след неуспеха на “Заарските” събития, Стоян Заимов и Иваница Данчев предприемат разузнавателна обиколка из Врачанско. Тогава е възстановен революционният комитет във Враца. По-късно, вече в качеството си на апостол на окръг, Стоян Заимов посещава и Оряхово, Лом, Берковица, Бяла Слатина. Революционната пропаганда обхваща и др. селища. Започва набирането на средства за закупуване на оръжие (без особен успех), установена е и постоянна връзка с емиграцията във Влашко. Стоян Заимов изработва дори и “Закон”, който трябва да изпълнява ролята на военен устав на въстаниците. Като цяло обаче, наплашеното от турските репресии население в Трети окръг не се включва достатъчно активно в подготовката на предстоящия бунт.
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Априлско въстание 1876г. - част 1

    Писане  zay4e on Пон Яну 07, 2008 7:11 am

    Априлско въстание 1876г. - част 3


    В Софийската област и в Македония (Пети революционен окръг или част от Трети) фактическа подготовка за въстание не се провежда, тъй като Никола Славков е арестуван веднага след пристигането си, а Никола Обретенов скоро след това (поради опасност от арестуване) емигрира във Влашко.

    Най-резултатна се оказва предварителната работа на апостолите в Четвърти Пловдивски окръг. Панайот Волов и Георги Бенковски пристигат в определения им окръг още през месец януари 1876 г. и веднага пристъпват към практическо осъществяване на замислите на ГРК. Постепенно като помощник-апостоли са привлечени Захари Стоянов (1850-1889), Тодор Каблешков (1851-1876) и пристигналия от Сливен Георги Икономов. В организаторската работа се включват и местни дейци като Павел Бобеков (Панагюрище), Никола Караджов (Клисура), Васил Петлешков (Брацигово), Петър Горанов (Батак), Спас Гинев и Петър Бонев (Перущица) и др. С тяхното енергично съдействие Волов и Бенковски успяват за кратко време да изградят широка комитетска мрежа, която обхваща цялото Средногорие, тракийските села, северните части на Родопите, Банско-Разложкия край, района на с. Разловци, Пиянечко (общо 10 градски и 82 селски комитета). В хода на подготовката като неофициален главен ръководител се налага Георги Бенковски (ок.1842-1876), който проявява изключителни агитаторски и организаторски способности. Поради наличието на твърде много турска полиция в Пловдив, апостолите преценяват за удачно да изместят ръководния център на окръга в Панагюрище.
    Самата подготовка на въстанието в Четвърти окръг е ярко отразена в “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Мъжкото население е организирано в бойни отряди, местни майстори започват изработването на топове от черешови дънери и саби, леят се куршуми и се подготвя барут. Започва и контрабандно търсене на оръжие (Г. Бенковски “искал 5 хиляди пушки”). Подготвят се укрепени лагери в планинските местности и складове с хранителни запаси и боеприпаси. Изготвени са въстанически униформи и знамена. Създава се тайна поща и въстаническа полиция. Революционната прапаганда обхваща всички социални слоеве и в навечерието на въстанието населението на целия окръг е готово масово да се включи в борбата за отхвърляне на турското владичество. Особена заслуга за видимото политическо активизиране на българското население в Четвърти окръг имат Панайот Волов, Георги Бенковски и техните помощници, които много умело използват различни пропагандни прийоми, като съзнателно разпространяваните слухове, че Сърбия и Черна гора чакат само българите да вдигнат въстание, за да обяват война на Турция, или пък широко популяризираното тълкуване на буквеното изписване на годината 1876-а, което означавало “Туркия ке падне” и т.н. Разпространява се и слухът, че така или иначе през пролетта на 1876 г. турците ще извършат масови кланета над българите.

    На 14 април в местността Оборище, близо до Панагюрище, апостолите на Четвърти окръг свикват събрание, в което участват пратениците на 55 “частни” комитети от територията на окръга. Събранието има за цел да се обсъдят най-важните въпроси относно ръководството и тактиката на предстоящото въстание. След бурни разисквания събранието предоставя на апостолите широки пълномощия сами да обявят въстанието и да назначават войводите. За център на въстанието в окръга е утвърдено Панагюрище, а по настояване от страна на Панайот Волов Г. Бенковски е обявен за главен апостол. Специално внимание е отделено и на отношението към мюсюлманското население. Всички участници в събранието полагат и тържествена въстаническа клетва.

    След като събранието в Оборище завършва, апостолите на Четвърти окръг се отправят към Панагюрище, за да уточнят окончателно и последните детайли от своя план. Най-важното решение, което те вземат там, е въстанието да се обяви на 1 май 1876 г. При извънредни обстоятелства то може да започне и по-рано.

    Подготовката за въстанието на българската емиграция в Румъния и Южна Русия е твърде слаба. Създаденият в Одеса “Комитет за освобождение на България” не се справя успешно със задачата си да активизира емиграцията в Русия. Опитите за координиране с Белград също са неуспешни. Особено неблагоприятно се отразява липсата на организаторски център и фактът, че голяма част от емиграцията се отнася резервирано относно правомерността на въстание в българските земи. Поради това подготовката на емигрантските чети остава в един начален етап, а събраните средства са недостатъчни.

    Междувременно един от присъствалите на събранието в Оборище – Ненко Терзийски от с. Балдево, Пазарджишко, уведомява турските власти в Пазарджик и Пловдив за готвения бунт. Пловдивският управител веднага изпраща доклад до правителството и нарежда да бъдет арестувани главните апостоли в Копривщица и Панагюрище.

    На 19 април в Копривщица пристигат заптиета на чело с Неджиб ага с задача да арестуват Тодор Каблешков и по-активните местни дейци. Предупреден за надвисналата опасност, ревоюционният комитет в Копривщица провежда спешно заседание и решава да действа. На следващия ден – 20 април, църковните камбани забиват тържествено, а най-верните комитетски съзаклятници, облечени в униформите си, нападат конака. След кратка престрелка конакът е превзет и докато Неджиб ага търси спасение към Клисура, българското население вече ликува.

    Веднага след освобождението на Копривщица Каблешков изготва писмо до Панагюрище, с което уведомява ръководството на Четвърти окръг за преждевременното обявяване на въстанието. Това писмо остава известно в историята под името “Кърваво писмо”, тъй като върху него е нарисуван с кръв християнският кръст. Подобни съобщения са изпратени и до апостолите на останалите окръзи.

    Още същия ден “Кървавото писмо” е получено в Панагюрище и без никакво колебание Бенковски и Волов решават да последват примера на Копривщица. Под ръководството на Павел Бобеков група панагюрски въстаници нападат конака и завземат града. За комендант на града е назначен Иван Соколов, а самият Павел Бобеков застава начело на сформираното Привременно правителство. По нареждане на Бенковски куриери тръгват из селищата на окръга, за да вдигат населението на въстание, като за целта е изготвено и специално “Възвание”. Призив за подгрепа и координиране на въоръжените действия е пратен и към ръководителите и на останалите три революционни окръга.

    Събитията от 20 април бързо намират последователи и в селата Мечка, Стрелча, Поибрене, Мухово, Петрич. През следващите дни въстанието обхваща почти цялото Средногорие, района на Пещера, Брацигово, Батак, Перущица. Създаденият от Бенковски конен отряд (“Хвърковатата чета”) напада гара Белово, разрушава ж. п. станицията и прекъсва линията и телеграфа. На 22 април в Панагюрище е организирано и тържествено освещаване на “главното знаме” на Четвърти окръг, което е извезано от учителката Райна Попгеоргиева.
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Априлско въстание 1876г. - част 1

    Писане  zay4e on Пон Яну 07, 2008 7:12 am

    Априлско въстание 1876г. - част 4




    Масовото надигане на българското население в Копривщенско и Панагюрско отначало стресва турските власти, но скоро всички правоверни са призовани на свещена война срещу българите. Башибозук и редовна войска плъзват към въстаналите селища. Първа пада Стрелча. След тежки сражения, на 26 април, ордите на Тосун бей завладяват и Клисура. Конна чета начело с Панайот Волов се опитва да помогне на беззащитното население, но градът вече е ограбен и напълно опожарен. Същия ден започват отбранителните боеве и за Панагюрище, което е завладяно и разорено на 30 април. Сходна е съдбата на всички надигнали се средногорски селища. Единствено Копривщица успява да избегне разорението срещу голям откуп.

    Оцелелите от Панагюрище и Копривщица въстаници, между които са Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Икономов и Павел Бобеков, сформират малка чета, с която се опитват да се прехвърлят в Търновско. По пътя обаче четата е разбита, Волов и Икономов загиват във водите на р. Янтра. Тодор Каблешков попада в ръцете на врага и по-късно се самоубива.

    Докато башибозукът започва да вилнее из средногорските села, бунтът обхваща и Родопската област. На 21 април въстанието е обявено в Брацигово. Ден по-късно то избухва в Батак, а на 23 април “Кървавото писмо” е получено и в Перущица. Околните села също се надигат. През следващит дни обаче редовна войска и големи отряди от башибозук обграждат родопските селища и с изключителна жестокост смазват въстанието. Повече от седмица продължава отбраната на Перущица, Брацигово и Батак. На 5 май Батак се превръща в купчина развалини, а потърсилите спасение в черквата “Св. Неделя” жени и деца са безпощадно изклани от армията на Ахмед ага Барутанлията. Загиват над 3 хиляди мъже, жени и деца, а по-късно английският кореспондент Дж. Макгахен обрисува града с думите “Навред ужаси, ужаси и само ужаси”. На 7 май пада и Брацигово, като ръководителят на местните въстаници Васил Петлешков е заловен и подложен на нечовешки изтезания.

    Паметна саможертва и съпротива проявяват и защитниците на Перущица. Притиснати от редовната турска армия, въстанниците се опитват да бранят всяка къща и улица. Когато всичко е вече изгубено, последните защитници на Перущица се събират в училището, църквата и околните две къщи, където се сражават до последната възможност. За да не попаднат в ръцете на врага, Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват семействата си, а след това слагат край и на своя живот. Техният пример последват и Иван Тилев, Георги Мишев и др. На 1 май 1876 г. въстанието е окончателно потушено.

    По същото това време Хвърковатата чета на Бенковски се насочва към Златишко, но след като разбира, че въстанието в цялото Средногорие е вече потушено, четниците се разпръсват. Бенковски, с група предани съмишленици, тръгва на север. На 12 май обаче, попадайки на засада в местността Костина, Тетевенско, Георги Бенковски е убит.

    Известието за започналия преждевременно в Копривщица бунт изненадва комитетските дейци в останалите революционни окръзи, поради което въстанието в тях така и не получава широк размах. След получаване на “Кървавото писмо” апостолите в Търновски окръг решават да обявят въстаниетона 28 април, но ден преди това в Горна Оряховица са заловени Иван Семерджиев, Георги Измирлиев и др. местни дейци. Властите извършват арести и в Търново, Севлиево, Троян. Все пак въстанието на територията на Първи окръг е вдигнато, като най-напред то обхваща района на Бяла черква, Михалци и Мусина. Под ръководството на поп Харитон тук се сформира чета от около 200 души, която на път за Габровския Балкан преминава през Дряновския манастир. Редовна турска армия обгражда манастира и в продължение на 9 дни (29 април – 7 май) се водят тежки боеве. След раняването на поп Харитон и гибелта на неговия помощник Петър Пармаков, четата прави опит да пробие обсадата. Няколко групи въстаници успяват да се промъкнат, но впоследствие повечето от тях, между които и Бачо Киро, са заловени.

    Подобна е съдбата и на другите две чети, създадени в Първи окръг – четата на Цанко Дюстабанов (от около 200 души), която се сформира в Соколския манастир и тревненската чета, начело с Христо Патрев (от 120 души). Особено активно във въстанието се включва и населението на севлиевските села Батошево, Кравеник и Ново села. Навсякъде обаче властите използват редовна армия и това предопределя съдбата на народния бунт в целия търновски окръг.

    Във Втори окръг също не се стига до масово въстание. Още преди пристигането на “Кървавото писмо” в Сливен, турските власти арестуват по-изявените комитетски дейци в града, а на предварително уговорения ден – 3 май, от Сливен се събират едва 10 въстанника. Тогава Иларион Драгостинов и Георги Обретенов се присъединяват към сформираната от Стоил войвода чета, наброяващо около 70 души. След няколкодневен поход, сражавайки се срещу преследващите я турски части, четата е разбита.

    Апостолите на Врачански окръг научават за преждевременното избухване на въстанието едва на 24 април. Въпреки това те решават да изчакат предварително избраната дата – 11 май 1876 г. Пристигналата допълнително обаче във Враца войска ръзколебава Стоян Заимов и местния комитет. В крайна сметка се решава да се изчака пристигането на Ботевата чета, която трябва да се насочи към Враца. На 18 май сигналът за начало на въстанието в града е даден, но събралите се съзаклятници бързо се разпръсват.

    Изолирани въоръжени действия има и в района на с. Разловци, Източна Македония (под ръководството на Димитър Георгиев-Берковски), но и тук башибозукът и редовната войска имат пълно превъзходство над зле въоръжените български въстаници.

    Епилогът на Априлското въстание през 1876 г. е отбелязан с преминаването в България на четата на Христо Ботев. Създаването на голяма емигрантска чета, която трябва да подпомогне в решитления час въстанието в страната, е заложено като важен компонент в плановете на ГРК още през есента на 1875 г. През пролетта на 1876 г., когато подготовката на въстанието в четирите окръга навлиза в заключителната си фаза, останалите в Румъния комитетскщи дейци пристъпват към набиране и екипиране на доброволци за бъдещата чета. Особено активна роля в това отношение играят Димитър Горов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Христо Ботев. За водач на четата организаторите предвиждат да поканят първоначално Панайот Хитов или Филип Тотю. И двамата войводи обаче отхвърлят плановете на ГРК, тъй като по това време те убедено вярват, че едно самостоятелно българско въстание ще бъде обречено на провал. Затова и Хитов, и Филип Тотю предлагат да се изчака избухването на подготвяната от Сърбия война срещу Турция. След отказа на старите войводи ръководството на четата е поето от Христо Ботев.
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Априлско въстание 1876г. - част 1

    Писане  zay4e on Пон Яну 07, 2008 7:13 am

    Априлско въстание 1876г. - част 5


    В началото на месец май подготовката на четата приключва. Тя наброява около 205 души. Неин знаменосец е Никола Симов (Куруто), а военен комендант – Никола Войновски. В изпълнение на предварително изработения план четниците са разпределени на няколко групи из големите дунавски пристанища. На 16 май те се качват на австрийския пътнически кораб “Радецки” и на 17 май, когато корабът се доближава до с. Козлодуй, четниците се въоръжават и принуждават капитана да спре до българския бряг, за да могат да слязат. Ботев изпраща телеграми до западноевропейските вестници “Journal de Geneve” и “La Republique Francasse”, в които изразява увереност, че европейският свят ще протегне “приятелска ръка” към българите. От Козлодуй започва безсмъртният поход на Ботевата чета. След първите първите сблъсъци с черкези и башибозуци при с. Баница и Милин камък на 18 май, четата се насочва към Врачанския Балкан. Противно на очакваната помощ от врачанските апостоли, към четата се присъединяват само двама души. На 20 май, при неизяснени обстоятелства, Христо Ботев пада убит край връх Вола в местността Йолковица. Гибелта му всява смут сред въстаниците. През следващите дни четата се разделя на няколко по-малки групи, всяка от които трябва да се придвижва към Троянския Балкан или Тракия, но изморените и обезсърчени въстаници са лесно разпръснати и впоследствие или изловени, или избити от преследващите ги башибозуци. Само десетина души от тях успяват да се спасят, емигрирайки във Влашко.
    Едновременно с четата на Ботев, на 16 срещу 17 май 1876 г. край Тутракан в българските земи се прехвърля и малката чета на Таньо Стоянов. Целта на тази чета, състояща се от около 20 души, е да се придвижи възможно най-бързо до Сливенския Балкан, където да окаже помощ на местните въстаници. В района на Поповско обаче четата води няколко тежки сражения, при които е разбита, а самият войвода Таньо Стоянов пада убит.

    С гибелта на двете емигрантски чети завърва Априлското въстание. Но разправата над разбунтувалото се българско население продължава. След жестоките кланета при потушаването на самото въстание, последват масови издевателства и грабежи в десетки селища и цяла Румелия. В големите градове – Търново, Русе, Пловдив, Видин, властите създават извънредни съдилища, пред които са изправени стотици арестувани българи. Мнозина от тях са осъдени на смърт, а други – на заточение. Окончателната равносметка от Априлското въстание включва убийството на над 30 хиляди души, опожаряването на 80 селища и разграбването на други 200.

    Характерът на Априлското въстание от 1876 г. най-точно определя К. Косев – “екстремално проявление на цялостния възрожденски процес”. То е връхната точка в българското националноосвободително движение. В него вземат участие всички социални слоеве, поради което то може да се характеризира като общонародно. По думите на Н. Генчев буржоазията се явява водеща ръководна сила във въстанието. Априлското въстание е най-мащабното проявление на нейното желание да предизвика радикален поврат в политическото положение на българския народ. Ето защо според Н. Генчев най-същностната причина за провала на Априлското въстание е, че в историческите условия, в които се развива българското възрожденско общество, то не успява да създаде икономически силна и политически подготвена буржоазия, която да доведе до победен край националната революция.

    Причините за неуспеха на Априлското въстание от 1876 г. са много. Обективно погледнато, силите на българските въстаници са неравностойни на огромния военен потенциал на Високата порта. Но не в малка степен, неуспехът на Априлското въстание се дължи и на недостатъчната подготовка на българското население, на краткотрайната подготовка на въстанието, на липсата на оръжие, на лошата координация в действията на отделните революционни области и комитети, на многото предателства, които съпътстват въстанието още от самото му избухване. Обиширни райони от българските земи като Добруджа, Македония, Софийско остават извън обсега на дейност на гюргевските апостоли. Въпреки последователната пропаганда, значителни групи от тогавашното българско общество остават пасивни. Емиграцията като цяло също се включва слабо в подготовката и хода на самото въстание. Всичко това изиграва решаваща роля за съдбата на започнатото от ГРК дело и в крайна сметка то претърпява неуспех. От политическа гледна точка обаче въстанието постига своята главна цел – да привлече вниманието на Великите сили към българския въпрос и да ги принуди да се намесят за неговото разрешаване. Като връхна точка в развитието на българското националноосвободително движение през Възраждането, Априлското въстание показва не само жертвоготовността на българите да воюват с оръжие в ръка за своята свобода. Въстанието демонстрира политическата зрялост на българското възрожденско общество и неговата ясна воля за самостоятелно развитие.

    Героизмът и саможертвата на българския народ, както и изключителната жестокост, с която Априлското въстание е смазано, предизвикват широк международен отзвук. Чуждите дипломати и журналисти, които от близо следят кървавите събития в България, подробно запознават своите правителства с истината за положението на страдащите българи. В най-четените европейски вестници са публикувани над 3 хиляди статии в подкрепа на българската кауза. Представители на демократичната общественост в големите страни организират митинги, протестни събрание и шествия, на които изказват съчувствие към подвластното християнско население в Османската империя и настояват за смяна на политиката спрямо Високата порта. В Цариград е съставена специална международна анкетна комисия с участието на княз Алексей Церетелев – секретар на руското посолство в Цариград и управляващ консолството в Одрин, Юджийн Скайлер – секретар на американското посолство в Цариград и журналистите Дж. Макгахан и К. Шнайдер. Комисията посещава районите на въстанието и в подробен доклад излага разобличителни доказателства за извършените от турците масови зверства.

    Материалите на международната анкетна комисия намират особено силен отзвук във Великобритания, където впечатленията на Дж. Макгахан се появяват на страниците на в. “Дейли Нюз”, а опозицията, начело с Уйлям Гладстон, предприема масирана атака срещу външната политика на Дизраели. Самият Уйлям Гладстон публикува своите памфлети “Българските ужаси и Източния въпрос” и “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876”. В кампанията срещу Портата се включват Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд и др. известни английски политици и общественици. И във Франция редица изтъкнати публицисти като Ив дьо Вестин и Емил дьо Жирарден отпечатват множество материали в защита на пострадалото българско население. Задълбочаващата се Източна криза предизвиква бурни дебати и в германския Райхстаг. В една своя реч Бисмарк заявява, че Турция не може да има повече място в Европа. Митинги в подкрепа на българите се организират в Рим, Милано, Торино. Дж. Гарибалди се обръща дори с писмо към революционната българска емиграция в Букурещ. Солидарност с българския народ демонстрират чехи, унгарци, румънци и др. европейски народи. Най-голям отзвук обаче Априлското въстание има в Русия, където славянските комитети разгръщат изключително широка кампания срещу турските зверства. За промяна на положението на българите издигат глас Л. Толстой, Ф. Достоевски, Д. Менделеев, В. Григориевич, Тургенев, Верешчагин и много др. известни и влиятелни учени, писатели, художници, общественици.

    Априлското въстание става мощен революционен стимулатор на цялото българско общество. Екстремната ситуация, създадена в резултат на въстанието, увлича и конформистки настроените българи в руслото на радикалното действие. През юли 1876 г. в Букурещ се създава Българско централно благотворително общество (БЦБО), което се явява пряк наследник на БРЦК. В БЦБО участват дейци с различни политически убеждения - Владимир Йонин, Кириак Цанков, Петър Енчев, Олимп Панов, Стефан Стамболов и др. По същото време част от “старите” създават своя организация под името Българско човеколюбиво настоятелство (БЧН). Негов председател е Панарет Рашев, а фактически ръководител – Евлоги Георгиев. БЧН изразява интересите на едрата русофилска буржоазия. БЦБО организира доброволчески български отряди, които участват в започналата през юни 1876 г. война между Турция и съюзниците Сърбия и Черна гора. Едновременно с това цариградски българи, със съдействието на екзарх Антим I, организират дипломатическа делегация със задачата да представи пред европейските страни българските искания за политическа независимост. Мисията е обезпечена финансово от Евлоги Георгиев. В делегацията участват Драган Цанков и Марко Балабанов. През лятото и есента на 1876 г. те посещават Англия, Франция, Германия, Италия, Русия и Австро-Унгария и връчват на правителствата на шестте велики сили меморандум, с който настяват за предоставяне на самостоятелно управление на българския народ. През ноември 1876 г. БЦБО приема “Програма” за решаването на българския въпрос, която показва, че БЦБО разчита вече изцяло на външните сили.

    Значението на Априлското въстание в българската история е огромно. То радикализира до краен предел българо-турските отношения и показва неизбежността на българското освобождение от османска власт. Благодарение на него българският въпрос се очертава като основен в Източната криза. Жестокото му потушаване спечелва на страната на българската кауза цялата световна демократична общественост. Постепенно, под натиска на общественото мнение, правителствата на Великите сили са принудени да се намесят активно за намиране на благоприятен за българите изход от поредната балканска криза. Първоначално това се изразява в организирането на Цариградската посланническа конференция (декември 1876 – януари 1877), а след нейния провал – и в обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г.

    Sponsored content

    default Re: Априлско въстание 1876г. - част 1

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Вто Апр 24, 2018 2:11 pm