Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Биографии

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Биографии

    Писане  zay4e on Пон Яну 07, 2008 7:15 am

    Йосиф Сталин - биография


    Йосиф Висарионович Джугашвили, наречен Сталин е поставен на ранг номер едно мега-масов убиец на 20-ти век (съперничи с Мао), с между минимум 20 до 42 милиона жертви (Rummel 1996,8/83). Сталин (руски: стоманен) се ражда като син на обущар в грузинското градче Горки на 21.12.1879 и умира в Москва-Кузнецово на 5.03.1953. 1894 е приет да следва в православната духовна семинария в Тифлис, като следва 5 години руско ортодоксално богословие, а преди дипломирането си е изгонен.

    След разцеплението между руските социалдемократи чрез инициативите и учението на Ленин, Сталин, който е социалдемократ от 1899, става през 1903 болшевик. В тази същата година Сталин е осъден на заточение в Сибир, от което успява да избяга и среща две години по-късно като вече наложил се партиен активист сред болшевиките в Русия ръководителя си Ленин. 1912 получава пост в централния комитет на болшевиките, а от 1917 е в главната редакция на печатния им орган в. „Правда". След основаването на руската комунистическа партия - болшевики (ВКП [б]) през 1919 Сталин влиза в политбюро и става народен комисар за работническа и аграрна инспекция, като по този начин получава задачата да се грижи за директното прилагане на партийните заповеди в производството. 1922 Сталин става генерален секретар на партията и остава (до смъртта си) на този пост и срещу волята на Ленин след смъртта му през 1924. През следващите 5 години Сталин успява да унищожи всички свои противници и висши функционери, които биха били опасност за оставането му на този пост или му съперничат за властта в партия и държава. От 1928 Сталин е тотален владетел на СССР. За 25 години до смъртта му 1953 Сталин заема предполагаемо най-неограничената властова позиция в историята на човечеството като диктатор.

    Трудовете му обхващат 16 тома. 13 (до пролетта на 1934 писани) излизат в периода 1946-1951; останалите 3 се издават след смъртта му през 1967 от Хувър Институшън.

    Сталин е изключително волева личност, в същото време притежава подчертано качеството да изчаква - тези черти на характера определят патологичния му профил на мега-масов убиец. Но тези му качества не му осигуряват само целенасочеността при прилагането на марксистко-ленинските принципи за национализиране и премахване на собствеността, а в лично отношение определят склонността и умението му да прави интриги и изработва детайлирано планове за отмъщение, като ги прилага с пагубно изчакване на удобните момент и условие за жертвите сред собствените му редици - ако се наложи, Сталин чака с години до, неочакваното за жертвата, свое отмъщение. Най-големите демоцидни и геноцидни акции Сталин започва 1928 с принудителната работа за затворници като средство да накара принудителната индустриализация в СССР да даде резултат, а в по това време въвежда мерки да се довърши насилственото отнемане на собствеността по селата.

    До 1937 е отнета собствеността на над 25 милиона селски селища, които са и колективизирани насила. Над 11,5 милиона противници на тези мерки на налагане на марксическата програма за освобождаване на силите на продуктивността са избити през този период като „експлоататори кулаци" по различни начини, като главно средство за елиминиране се използват изкуствено предизвиканите по заповед на Сталин гладове. По времето на Големия терор (Robert Conquest 1968; 1990) от 1936-1939 са избити минимум 4,4 милиона души, които са степенувани като политически противници на комунистическите партия, общество, армия, култура и служби. ГУЛаг поглъща в периода 1929 - 1953 други мин. 20 милиона.

    Демоцидните си планове Сталин реализира без прекъсване през цялото време на своето управление. Дори и в месеца на смъртта си, Сталин прави конкретни планове за тоталното изчистване на СССР от евреи чрез геноцид. Неговото най-силно демоцидно оръжие - системата на ГУЛаг, изтребването чрез наказателен труд - се запазва и след смъртта му с пълните си и интензивни функции до 60-те години, а в по-слаби форми до рухването на СССР. При това запазване на ГУЛаг, според Румел (Rummel 1996,83), в лагерите между 1953 и 1990 загиват още близо 7 милиона души, убити чрез наказателен труд.
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Биографии

    Писане  zay4e on Пон Яну 07, 2008 7:16 am

    Адолф Хитлер - Биография



    След края на Първата световна война, в която участва като ефрейтор в германската армия, Хитлер се присъединява към реваншистките кръгове в Бавария. Той взима участие в бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 г., за което е осъден на 5 години затвор. Докато лежи зад решетките, Хитлер заедно с Рудолф Хес написва книгата "Майн кампф" (Моята борба). В нея той хвърля вината за поражението на Германия върху комунистите, капиталистите и евреите, и крои планове за световно господство на арийската раса.

    Благодарение на безспорните си ораторски заложби Хитлер се издига в йерархията на нацистката партия, която получава най-добри резултати на парламентарните избори през 1932 г., без да има абсолютно мнозинство. Президентът Хинденбург му възлага да стане канцлер, но поради невъзможността за сформиране на правителство са насрочени нови избори през март 1933 г. През февруари Хитлер организира подпалването на Райхстага, за което са набедени група комунисти начело с българина Георги Димитров. Нацистите получават мнозинство и прокарват извънредно законодателство за разправа с политическите си противници. Поради твърдото държание на Димитров пред съда обаче той и другите обвиняеми българи са оправдани.

    Хитлер продължава да потъпква демокрацията в Германия, като същевременно предприема мерки за социално-икономическо възстановяване на страната. Военно-индустриалният комплекс, който той създава, помага на Германия да преодолее следвоенната криза от Първата световна война. Западът разбира, че милитаризацията на страната води към нова война, но се надява Хитлер да се насочи на Изток, към Съветския съюз. Така и става, но първо нацистите слагат ръка на практика върху цяла Европа. В резултат на Мюнхенското споразумение от 1938 г. Германия получава от Чехословакия срещу обещание за "вечен мир" населените с етнически немци Судети в западната част на страната. По-късно тя предприема аншлус (присъединяване) на Австрия, и окупира без бой остатъчната част от Чехословакия. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, с което започва Втората световна война. Хитлер и Сталин си поделят територията на Полша въз основа на протокола Молотов-Рибентроп. Въпреки съпротивата на западните Съюзници, за няколко месеца през 1940 г. хитлеристките войски окупират Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция. През пролетта на 1941 г. експанзията продължава в Югославия и Гърция. На 22 юни Хитлер напада СССР в изпълнение на операция Барбароса и първоначално постига големи успехи, като пленява няколко милиона съветски войници. Поради липсата на ресурси, лошото време и засилващата се съпротива обаче германското настъпление се задъхва и спира на километри преди Москва. През декември 1941 г., след нападението срещу Пърл Харбър, САЩ влизат във войната на страната на Съюзниците и променят баланса на силите. През януари 1942 г. по заповед на Хитлер се провежда конференцията във Ванзее край Берлин, на която се планира \& #34;окончателното решение\& #34; на еврейския въпрос. В изпълнение на решенията започва строителството на лагери на смъртта, основно на територията на Полша.

    През февруари 1943 г. хитлеристките войски са разгромени при Сталинград, с което ходът на войната се обръща. През юли Германия опитва последната си голяма офанзива при Курск (операция Цитадела), но не успява да пробие съветската защита и оттогава линията на фронта върви само на Запад до края на войната в Европа.

    Хитлер се самоубива на 30 април 1945 г. в своя бункер в обкръжения от Съветската армия Берлин заедно със съпругата си Ева Браун. Преди това той става причина за смъртта на близо 50 милиона души, в това число 9 млн. германци.
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Биографии

    Писане  zay4e on Пон Яну 07, 2008 7:16 am

    Алберт Айнщайн - Биография



    Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 година. На 15-годишна възраст той напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и зубраческата система там. През 1896 година влиза в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., поради неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място.

    През 1901 година получава Швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Оженва се за своя бивша състудентка Милева Марич, от която има двама синове, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 година.

    Междувременно още в 1905 година неговият гений се проявява с пълна сила. Теорията на отноосителността е само едно от няколкото значителни негови открития по това време.

    Той напуска Бюрото за патенти през 1909 година, след това напредва бързо и през 1914 година достига авърха на кариерата си, като става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.

    Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна война, избухнала през август 1914 година. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава Нобелова награда по физика.

    Когато нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия. Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година.

    Теория за относителността

    Краят на класическата представа за време и пространство е зашеметяващото последствие от хипотезата, изложена през 1905 години от един млад германец - Алберт Айнщайн, автор на теорията за относителността, която коренно преобразява нашето виждане за света.

    До XVII век всички са вярвали в постулата на Аристотел, че покоят е естественото състояние на нещата. Галилей пръв доказал, че покой и движение са относителни понятия. Явленията и законите на физиката са едни и същи, когато едно тяло е в покой и когато е в постоянно праволинейно движение.

    Но XIX век е ерата на електромагнетизма, наука за светлината и за нематериалните полета. Основателят й, шотландецът Джеймс Клерк Максуел, доказал съществуването на електромагнитните вълни (между които и видимата светлина), които се движат със скоростта на светлината. А тази скорост е постоянна, каквито и да са източникът и наблюдателят. Но това е в противоречие с механиката на Галилей и на Нютон, според която скоростта зависи от гледната точка.

    С други думи, в началото на XX век физиката преживява дълбока криза. Тогава вярват, че електромагнитните вълни се разпространяват в някаква нематериална и неподвижна среда, етера, и множество учени се надяват да свържат механиката и електромагнетизма, като проумеят сложното естество на етера. И въпросът е решен по радикален начин от един немски чиновник от Агенцията за патентите: Алберт Айнщайн.

    За изграждането на своята теория Айнщайн тръгва от два основни според него принципа: за относителността и за постоянната скорост на светлината. Той дори разширява принципа за относителността, до този момент запазен само за механиката, върху цялата физика, включително и електромагнетизма. Но цената е пълен срив на класическите понятия за време и пространство. Две едновременно протичащи явления за един наблюдател няма да са същите за друг, който се движи спрямо първия. Нито единият, нито другият са прави или грешат: едновременността не е абсолютно понятие, нито пък продължителността. Последствията са страшни!

    Най-напред Айнщайн унищожава понятието "етер" - то става излишно. Но най-вече времето и пространството не са нито непроменливи, нито независими, а напротив, те се променят и са взаимносвързани. В една система в движение (с голяма скорост) по отношение на друга система времето се разширява, а пространството се свива! Но най-известният резултат от славната теория на ограничената относителност е равенството E=mc2. С други думи, когато едно тяло поема енергия, масата му се увеличава, и обратно: когато излъчва енергия, масата му намалява. Маса и енергия са двете лица на една и съща действителност.

    Втората теория, тази за всеобщата относителност, е завършена 10 години по-късно. Идеята му хрумва още през 1907 година. Собствената му теория изглежда твърде ограничена. Айнщайн се връща към понятието за "ограничена" относителност, приложима към постоянните праволинейни движения. Но и тук генезисът на тази теория е от времето на Галилей и на Нютон. Тя почива върху еквивалентността между "маса инерция" и "маса тежест". Инерционната маса на едно тяло се противопоставя на движението му: колкото по-голяма е неговата маса, толкова по-голяма сила трябва да се приложи за задвижването му. Масата тежест е свойството, върху което действа земното притегляне. Априори няма причина те да са еквивалентни, еднакви. Само че са. Класическата физика го е установила, без да може да го обясни.

    Но за Айнщайн тази еквивалентност, на която никой не е обръщал внимание, не може да бъде просто съвпадение. Той разбира, че притеглянето е също "относително", че е еквивалентно на което и да е ускорено движение.

    Така през 1907 година Айнщайн изгражда двете колони, върху които почива теорията за всеобщата относителност: принципът на еквивалентността (между притегляне и ускорение) и принципът на всеобщата относителност. Но изграждането на теорията е бавно и поетапно. През 1911 година Айнщайн прекъсва работата си и в продължение на 3 години изучава притеглянето. Но гравитацията вече няма нищо общо с притегателната сила на Нютон. Дори не е сила в истинския смисъл на думата. Превърнала се в чисто геометрично понятие, гравитацията е едно изкривяване на единството пространство-време. И отново понятията променят смисъла си. Единството пространство-време вече не е някаква непроменлива, статична рамка, независима от явленията, които протичат в нея. То е "гъвкаво", моделирано от материята, която съдържа. Една звезда например "дълбае" временно-пространствения континуум и принуждава близките до нея предмети (планетите, но също и светлината) да следват криви траектории, следващи нейното изкривяване.

    Новата теория вече налага замяната на класическата евклидова геометрия с нова, геометрия на кривите гъвкави пространства. През 1912 година Айнщайн се запознава със сложни математически методи, необходими за изграждането на уравнения, които да свържат масата и кривините на това "гъвкаво" време-пространство.

    Теорията е готова през 1916 година, но най-смайващото й последствие се проявява едва година по-късно: раждането на модерната космология. Защото според теорията за всеобщата относителност цялата Вселена трябва да бъде обект на науката и може да бъде определена с уравнения. Теорията на Айнщайн е също и основата на цяла астрофизика на относителното, изпълнена с какви ли не тела, като пулсари и черни дупки, чудовищни маси, нарушаващи целостта на единството пространство-време. Почти век след появата й благодарение на сателитите и инструменти, позволяващи наблюдения на най-отдалечените кътчета на Вселената, теорията за всеобщата относителност е по-жива и плодовита отвсякога. Проверена със зашеметяваща точност, досега тя никога не ни е подвеждала.

    Най-общо двете теории се представят така:

    - Теорията за ограничената или специалната относителност постановява, че времето за два предмета, които се преместват един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от "парадокса на близнаците" в следния, въображаем опит:

    единият от тях остава на Земята, докато другият се отправя на междузвездно пътешествие. Неговият кораб отлита от планетата ни, след което се ускорява приблизително до скоростта на светлината (300 000 км/с). Една година по-късно корабът се обръща обратно и след още една година се завръща в точката, от която е тръгнал. Всъщност, пътешественикът се е разходил из звездите за 2 години. Но при своето завръщане той установява, че неговият брат-близнак е остарял с 50 години...

    - Теорията за всеобщата (общата) относителност постановява, че всяка маса изкривява пространството, също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на Общата относителност бе откриването на черните дупки: небесни тела, които са толкова плътни, че пропадат в самите себе си. И така се превръщат в точковидни обекти, "пространствено-времеви сингулярности", в които гравитационното поле е безкрайно голямо.

    Sponsored content

    default Re: Биографии

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Нед Апр 22, 2018 7:21 am