Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    ВЕНЕРА - ПРАРОДИНА НА ХРИСТОС И ЛУЦИФЕР?

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default ВЕНЕРА - ПРАРОДИНА НА ХРИСТОС И ЛУЦИФЕР?

    Писане  zay4e on Нед Фев 22, 2009 10:01 pm






    Една особено ярка звезда, изникваща на небосвода след залеза и изгрева на Слънцето, вълнува човечеството от хилядолетия. Шумерите наричат отъждествяваната с богинята на плодородието и войната Венера с името Инана, “водна планета” и “бляскаво място за живеене”. Древните гърци и римляни затвърждават представата за богинята на любовта Афродита-Венера като символ на съзиданието, плодородието и красотата, родена от морската пяна. В свещената книга “Попол Вух” маите наричат Венера Икоких (“тази, която носи слънцето на гръб”) и вярват, че това е най-старото светило, съществувало в мрака на Сътворението още преди появата на Слънцето, Луната и звездите и първо осветило Земята с новосъздадените човешки родове, животни и растения. Самото образуване в сумрак на природните елементи, народите на Мезоамерика приписват на олицетворяващото Зорницата върховно божество Сърце на небето, въплътено в същества-първородители (Тохил, Гукумац, Кукулкан Кецалкоатл), изплували от водите на непознат свят (Венера?), за да “изпълнят празнината” на Хаоса с познатата ни днес земна реалност. Прастарата тибетска книга “Дзиан׏ и ведическите книги определят Венера като обитавана от богоподобни същества свят, а текстове на “Бхагават - Пурана” (ІХ-та песен, ХVІІІ-та глава) описват разходката на девойката Деваяни, дъщеря на символизиращия Венера бог Шукра, сред обсипана с лотоси и плодове градина край двореца й недалеч от живописно езеро на планетата. Представите за Венера като слънчева, топла и обгърната в тропическа растителност прародина на човечеството, в която все още бродят доисторически влечуги, легендарни рицари и приказни принцеси, се превърнаха в илюзия едва с първите снимки от повърхността на най-близката до нас планета, изпратени през октомври 1975 г. от съветската междупланетна станция “Венера-9”. Тогава камерите на автоматичния пратеник заснеха простираща се надлъж и шир напукана и изгорена скална пустош. Плътни облаци от въглероден двуокис и концентрирана в капчици сярна киселина обгръщат в нажежена прегръдка мрачен ландшафт от огромни пукнатини, вулканични куполи, потоци от застинала лава и зейнали рани от метеоритни бомбардировки. По подобен начин би изглеждала нашата Земя, опустошена от ядрен катаклизъм. Къде е изчезнала бленуваната райска обител и не е ли всъщност Венера адрес на библейската преизподня?

    Тълкуването на текстове от Библията като “пътеводна книга на християнството”, на предшестващи я религиозни документи и исторически сведения отговаря на тези въпроси, извеждайки истини, шокиращи търсещите солидните основи на една все още ирационализирана от божества и демони реалност. Според “Откровение на свети Йоан Богослов” Христос е … пришълец от планетата Венера. Още във ІІ-ро Петрово послание 1:19 идването на Христос се отъждествява с изгряваща от мрака “зорница” , а в “Откровение” 22:16 Спасителят заявява : “Аз съм коренът и родът Давидов, утрината и светла звезда”. Сред огромния архив радарни изображения от повърхността на Венера, изпратени от сондата “Магелан”, екзоархеолози различават скулптурни символи - на риба, кръст и на Светия граал, неразривно свързани с християнството. Стотици кадри от областите Амавару, Лавиния и при т.нар “Ситериански комплекс” показват конфигурации от пирамидални съоръжения от майански и египетски тип, крепости и дори градове като венерианския “Мачу Пикчу” и “Градът на седемте лица”. Позовавайки се на мистичния адепт Друнвало Мелхиседек, американският изследовател Боб Фрисел разкрива, че Венера е обитавана от расата на хаторите. Носители на Христовото съзнание, хаторите са астрални същества, изградени от светлина и “чиста любов”, способни да се материализират в твърди тела, достигащи ръст до 5 метра. Продължително време те общували с египтяните и участвали в проектирането и изграждането на грандиозните пирамиди, обявени за най-великото чудо на света в древността. Според доцента от Уляновския университет Евгений Меншов, през ХІ-то хилядолетие преди Христа, те построяват символизиращите Венера, Земята и Марс пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Контактьорът Рейнолд Шмит от САЩ дори твърди, че през 1960 г. със съдействието на небесните пратеници е посетил скрито подземно помещение под пирамидите, където се пазел осемнадесетметров летателен апарат с кръгла форма, в чиято вътрешност се съхранявали оригиналният кръст на разпятието, сандали, роба и корона от тръни. Той узнал, че тези атрибути принадлежат на Исус Христос, който след земната си смърт се завърнал на своята планета Венера със същия космически апарат. В шесттомен труд френският изследовател на праисторията Робер Шару доказва, че още преди най-малко 4000 години хаторите са посещавали с високотехнологичните си апарати великите цивилизации от Средиземноморието, Двуречието, Индия и Мезоамерика и са променили драстично хода на човешката еволюция със своите забележителни познания. Известният антрополог от 50-те години на ХХ век д-р Джордж Уилямсън изследва древни манускрипти, скрити в храм в южноамериканските Анди, в които се говори за кацания на кораби от Венера, културни и генетични експерименти на библейските “нефилим” със земните жители в древни времена. Открити в мегалитната загадка Тиауанако надписи свидетелстват, че в зората на цивилизацията “златен кораб” от Венера се приземил на високопланинското плато, боговете слезли от него и прекрасна жена започнала да обучава примитивните местни жители на изкуство, металургия и строителство. Древните и съвременни очевидци (като Хауърд Менджър и Джордж Адамски) единодушно описват пришълците от Зорницата като нордически тип хора - високи, русокоси и синеоки, излъчващи мъдрост и любов.

    В библейските времена същестувала легенда за прекрасната утринна звезда, блуждаеща в Едемската градина и осветяваща битието на първите хора. Осмелила се да да се сравни с Господ, тя била изгонена на нашата грешна земя. Изучавайки “Книга на пророк Исая” от Стария завет, раннохристиянският богослов Августин Блажени създава доктрината за бунта на великия архангел Луцифер и “падналите ангели”, превърнали се в сили на ада заради своето властолюбие. Известен по-късно като Сатана, Луцифер (от лат. “носител на светлина”), е бил отъждествяван от римляни, гърци и юдеи с яркосияещата утринна “звезда” Венера. В оригиналния еврейски текст Исая (14:12) нарича Луцифер Хелел, син на Шахар - “дневна звезда, син на зората”, разбил се в земята след своето небесно крушение. Теолозите назовават низвергнатите ангели луцифуги, които след изгонването си от рая (Венера?) падат дълбоко в пещерите под Земята, превръщайки се в тролове, гноми, коболди и други ненавиждащи светлината същества със свръхестествени демонични способности. Един съвременен прочит на “бунта на ангелите” начело с Луцифер ни приближава до концепцията, че тяхна родина отново е Венера, откъдето те попадат на Земята след конфликт с друга цивилизация, обитаваща тогава пригодната за живот небесна сестра на нашата планета.

    Виденията на високообразования шведски медиум от ХVІІ век Емануел Сведенборг вероятно са ключ в търсене на истината за воюващите богоподобни и демонични раси от Венера. Международно признат със своите преведени на 30 езика трудове в областта на естествените науки, Сведенборг остава в историята със своите парапсихични способности, позволяващи му да общува непосредствено с безкрайно отдалечени светове и техните обитатели. Наред с потвърдените предсказания на пожара в столицата Стокхолм от 1759 г. и смъртта на брата на шведската кралица, Сведенборг предава и картини от недостъпната за човека обитавана реалност на Венера. Той установил, че на Зорницата живеят две коренно различни раси - едната кротка и човечна (хаторите?), а другата груба и жестока (луцифугите?). Миролюбивите венерианци имали типично християнски мироглед и заявили, че “земният Господ е техния единствен Бог”. Споделили и че жестоките същества изпитвали наслада от разбойническия живот и по-специално при изяждане на жертвата. Съвпадение ли е, че през ХІХ век в Полинезия на Утринната звезда все още се принасяли човешки жертви? А процъфтяващите днес на Земята сатанистки култове, свързани със сексуални перверзии, поругаване на християнски символи, умъртвяване на животни и дори хора не са ли свидетелство, че голяма част от човечеството е подвластна на “падналите ангели” от Венера и техния адски предводител? Известни са срещи и с различни от нордическия тип пришълци от Венера, описвани като ниски на ръст хуманоиди с тъмен цвят на кожата, около чиито летателни апарати се носел характерния за библейската преизподня мирис на сяра.

    Враждебният пейзаж на Венера днес ни напомня за едно възможно бъдеще на опустошена от парникови газове или термоядрени детонации безлюдна Земя. Но съвременните наблюдения с телескопи и непосредственото изследване на Венера с космически сонди потвърждават продължаващата техногенна активност на привидно мъртвата планета. Регистрирани са нееднократно проектирани върху облачната покривка ярки светещи петна, появяващи се откъм нощната страна на Венера, характерни за ярко осветените земни мегаполиси. В 1956 г. американският астроном Д.Краус улавя странно радиоизлъчване от Венера на вълна 11 м. Радиоимпулсите с продължителност около секунда и повече по своя характер до голяма степен приличали на сигнали от земни радиостанции. По-късно сателити в околоземна орбита засичат и аномално топлинно излъчване и радиосигнали в сантиметровия обхват. Най-тревожното събитие на оранжевата планета е ослепителното избухване, наблюдавано преди 40 години от руския учен Н.А. Козирев в Кримската астрофизическа обесерватория. То обхващало площ с диаметър около 4 хиляди километра и продължило не повече от 5 мин. В спектъра на избухването, фотографиран от Козирев, ясно се различавали линии на технеций - елемент, който се образува при изкуствените ядрени взривове. По думите на Козирев “трудно е да си представим, че това явление е било естествено, природно. Яркостта и мащабите на избухването са съпоставими с ядрен взрив”.

    Военен конфликт на Венера? Не е ли чудовищната експлозия свидетелство за продължаващата война на двете раси, описани от Сведенборг? А нарастващата агресия и опасност от сатанински терористични удари с ядрено или бактериологично оръжие на Земята не са ли тревожно напомняне, че колонизиралите нашия свят наследници на Христос и Луцифер продължават хилядолетната борба за надмощие между силите на доброто и злото в нашия свят и от изхода й зависи съдбата на цялото човечество?

    Автор: Мирослав Минчев


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!

      В момента е: Вто Фев 20, 2018 2:17 pm